Важно е да имаш хоби
Отначало го правеше спорадично, когато имаше време и настроение. След няколко години стана така, че си намери нова работа (по-точно работата го намери, чрез един познат), и това му осигури много повече възможности да се разтакава сред природата – дори в различни държави, днес да бъде тук, утре – на съвсем друго място, да пътува, изучава и да се възползва от това, което виждаше. Обичаше чувството, когато дръпваше спусъка и милисекунди след това плячката напрягаше цялото си тяло, а после, в зависимост от характера на попадението, или идваше Безкрайното успокоение, или започваха доста неприятни предсмъртни гърчове.
За търсенето и намирането
„Всичко си има време, време има за всяка работа под
небето:
време да се родиш и време да умреш; време да садиш и
време да скубеш насаденото…време да търсиш и време
да губиш… време за война и време за мир.”
Еклисиаст, гл.3
Призванието ми е да откривам неща, които не съм загубил. Много съм добър в това. Всъщност бих бил добър и в сума други области, ако не беше малката подробност, че са едва няколко нещата, които действително ме интересуват. Имам си лични класации „Топ 3” по отношение на всичко – от любими марки автомобили до кремове за бръснене и актриси, а Топ 3 на заниманията ми включва Писането, Музиката и Търсенето на Знаци. В този ред. Работата ми заема произволно място между шестотин и седмата и четири хиляди триста двайсет и втората позиция на общото подреждане…с което не казвам абсолютно нищо за нея. Въобще.
Пауни и светкавици
(първа част) Винаги го беше занимавала очебийната разлика между външния вид на пауните и звуците, които издават. Особено занимателна – и очебийна – ставаше тази разлика малко преди изгрев, когато пауните в градината дружно надаваха пресеклив вой, който можеше да накара косата на човек да настръхне, ако го чуваше за пръв път. Беше ги купил […]
Пауни и светкавици
(втора част) Винаги го беше озадачавало схващането, че манекенките са глупави. Особено озадачаващо се явяваше то в светлината на факта, че го споделяха хората, които виждаха манекенки само в списания и по билбордове. Той, който ги качваше там, беше на коренно различно мнение. В общия случай етикетът “супермодел” вървеше в комплект с два-три езика, разностранни […]
Той
Извън любовта няма нищо. Дори онова, което за кратко
е лишено от нея, неистово я търси и се стреми да я
отдава, тоест можем да кажем, че и то живее в лю-
бовта, за любовта и от любовта.
Мъх Чоу
2 607
4
