За дефинициите и хората

Има хора като лято. Хора като лек, едва доловим полъх на нощен бриз върху кротка вълна, разсейващ лунната пътека. Има и хора като стихиен порив на вятъра, разбиващ пяната във високата вълна до масленожълт крем, който яростно се разпада на съставните си мехурчета при удара в крайбрежните скали.

Един момент

Винаги съм бил на мнение, че един кратък момент е достатъчен, за да се оголи денят от своята обикновеност и да се превърне в нещо вълшебно. А в самия този настоящ момент това се случва посредством срещането на две сини и две зелени очи

Елегия за кухата колона

Някъде в един апартамент, по едни улици, в един офис, в един парк той се прави, че живее живота си. Изглежда цялостен и завършен, но всъщност прилича на куха колона. И е почти толкова умен.

На Шипка всичко е спокойно

Близо век и половина по-късно Европа трябва отново да погледне
с внимание този връх. Защото паметниците неслучайно
се казват така.

Неотдавна завърших планински преход от връх Ком до Шипка – едно от най-хубавите неща, които съм правил за себе си въобще. И докато на Ком ходя напоследък всяко лято, с известен срам ще призная, че не бях стъпвал на връх Шипка близо тридесет години, тоест от детството си.

Блюдо за гарвани, обяд за червеи

Да не знаеш нито кой си, нито къде се намираш, не е добро начало. Да си проснат в полусъзнание върху дървено магаре и омотан с широки кожени каиши по цялото тяло съвсем не допринася към ситуацията. А когато отгоре на всичко си жаден и гладен, няма много сред живите, които биха могли да ти завидят. За мъртвите не говорим. Мъртвите са си за завиждане.