Елегия за кухата колона

Някъде в един апартамент, по едни улици, в един офис, в един парк той се прави, че живее живота си. Изглежда цялостен и завършен, но всъщност прилича на куха колона. И е почти толкова умен.

На Шипка всичко е спокойно

Близо век и половина по-късно Европа трябва отново да погледне
с внимание този връх. Защото паметниците неслучайно
се казват така.

Неотдавна завърших планински преход от връх Ком до Шипка – едно от най-хубавите неща, които съм правил за себе си въобще. И докато на Ком ходя напоследък всяко лято, с известен срам ще призная, че не бях стъпвал на връх Шипка близо тридесет години, тоест от детството си.

Блюдо за гарвани, обяд за червеи

Да не знаеш нито кой си, нито къде се намираш, не е добро начало. Да си проснат в полусъзнание върху дървено магаре и омотан с широки кожени каиши по цялото тяло съвсем не допринася към ситуацията. А когато отгоре на всичко си жаден и гладен, няма много сред живите, които биха могли да ти завидят. За мъртвите не говорим. Мъртвите са си за завиждане.

Коткомразецът

Ловили ли сте речен рак на въдица? Предполагам че не, докато аз съм го правил. Но така или иначе, историята с лова на раци е само щрих в това повествование, за разлика от котките.
Много обичам котки. Ама много. Обожавам ги. Всъщност всеки нормален човек обича котки, ала моето обожание се изразява по начин, който често оставя у минувачите съмнения по повод нормалността ми.

Deja vu

В началото имаме само малка черна точица, която изведнъж започва да се разширява с триста хиляди километра в секунда. Край нея се разбягват сиви, оранжеви и зеленикави петънца – нещо като зародиши на бъдещи галактики, а околното пространство е нажежено до кърваво бяло.