Боговете на земята

Художникът протегна ръка и чукна задрямалото коте по носа – съвсем леко, само за да му припомни, че все още е модел. Животинката разлепи клепачи с мъка, прозя се така, че главата й в един момент представляваше само мустаци, зъби и език, кихна възпитано и отново заспа.
– Е, аз мога да те нарисувам всякак – рече й мъжът. – Твоя си работа.

Как да напишем шедьовър

Естествено е да се предполага, че болшинството от пишещите братя (и сестри), било поради зле разбрана скромност, кристално невежество или просто защото са си едни лицемерни мижитурки, ще отговорят на този въпрос с „Не знам” . А.В.Торът обаче, по чийто колан се люлеят скалповете на не един, два или тринайсет безукорни текста, поема върху добре развитите си плещи тежестта да изясни проблема веднъж и завинаги.
И така, четете, а може да си водите и записки, нямам против.

Лесът на съзерцанието

Веднъж, при едно от многобройните си пътувания из Долния свят бунтовният дух, познат като Самаел, Белиал, Сатан или просто Князът, когото толкова често занимават въпросите, свързани с човешката злина и низост, реши да се занимае – за разнообразие, с величието на човека.

Светците между нас

Винаги съм казвал, че отношението ми към хората се определя от отношението им към животните, и в този ред на мисли бих искал да споделя една случка – просто да я разкажа, без морализаторстване или излишни стилистични напъни, тъй като е достатъчно ясна сама по себе си. Поводът за това ще ви се избистри надолу в самия текст.

Денят, в който загубих половината от себе си

Всъщност беше хубав ден, особено като се има предвид датата. Не валеше и дори не беше студено. По-точно е да се каже, че беше хладно, но температурата по никой начин не би могла да се сравнява с онзи мраз, който навяваше упорити преспи в гръдния ми кош, отляво между ребрата.