Безкрай

Сълзите й
били са дъжд
и пак ще бъдат.
Косата й
била е нявга грива.

Убразец на савременна пуезиъ XVIII

Аз съм Майсторът,
а тя е
моята Маргарита.
Обича ме,
не ме обича…
Обича ме,
не ме обича…

Обича ме.

7едем

Грешен съм,
признавам, отче…
Алчен съм
за златото в косите й
Лакомея се
за аромата й на мед.

Убразец на савременна поезиъ IX

Улиците,
по които
тя не е минавала,
за мен са пусти.

Стихотворениесмноговисокастепеннаабстракция

Това е нещо,
старо колкото света:
хълм, пещера, а вътре –
символ на Богиня;
в небето –
тънък нокът на луна,
змия
и двама влюбени
сред тъмнината на градина.