*** *** ***

Присмиваме се на поетите,
но троновете на царствата земни
са сив калаен прах,
а Илиадата стои –

Заклинателката

Луната я обича,
А совите говорят
С нея
През нощта.
Тя бяга с вълци –
След елени тича
Рога клонати
Кичат сянката й във леса.

Диатриби

Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?

Безкрай

Сълзите й
били са дъжд
и пак ще бъдат.
Косата й
била е нявга грива.

Убразец на савременна пуезиъ XVIII

Аз съм Майсторът,
а тя е
моята Маргарита.
Обича ме,
не ме обича…
Обича ме,
не ме обича…

Обича ме.