They should have sent a poet
Contact, 1997
Когато стигнем края на морето
И видим как водите
Се изливат в Нищото –
Каскада водопади
Сред феерия дъги,
Тогава
Може би
Евентуално
Вероятно
Ще си кажем: ето,
Онуй, което знаехме,
Оказа се лъжа
И никога не сме разбирали морето
Тревите по гробния хълм
Шумолят
Онова, било някога
Воин и кон
Звън на меч
И развята от вихрите грива
Днес е шепот на млада трева
Къс небе
И желязо в коприва
Пресъхна изворът
във Планината на върбите
За стиховете няма вече дом,
ни небеса
а онова, което
беше нявга звук свещен,
сега е шепот на умиращи листа…
Лицето й.
Най-красивото
Нещо,
Прошепвано от Бог
На човешки
Език.
Присмиваме се на поетите,
но троновете
на царствата земни
са калаен прах,
а Илиадата стои –
14
0
