Животът в три изречения
Плитки води и дълбоки води… Локви от страх, езера от надежда. В тихия вир с ясносини очи милата смърт пак за мен се оглежда.
Плитки води и дълбоки води… Локви от страх, езера от надежда. В тихия вир с ясносини очи милата смърт пак за мен се оглежда.
Обичам те, докато си далече.
Обичам те, защото си красива.
Попивам те с очи, когато плачеш,
и те обожавам в мигове щастливи.
Обичам те напук,
насъне
и наяве.
Харесвам много смешните гримаси,
които правиш.
Лирик е Кирил. Кирил е лирик. Лиричността у Кирил Нищо е, Сравнена с неговата кирилност. Кирилността на Кирил – виж, Това е истинска лиричност …
Действителността е сянка.
Нищото е светлина.
Чрез милувката на пепелянка
Можеш ти да разбереш света.
Облечен в светлина и слово идех
Да възвестя с божествен глас
Настъпващите нови времена.
Обречен да заспя на кръста,
Със смъртта си съживих
Доброто на света.