През сребърното сито на годините Прокарвам цветната дъга На спомена И със коприната На музиката в римите Тъка пътека по дървото – От върха към корена. Завръщам се Отдето тръгнах – без да мърдам, И уморено чукам По хралупата На старото си ,,Аз’’… Отварям сам на себе си И тутакси изтръпвам: Такъв ли съм и […]
Листата, изгорени от сланата, падат – Ала ме обзема топло чувство, Защото зная , че дървото е безсмъртно. Дървото е безсмъртно – топло чувство Ме обзема , като си помисля за това … Ала листата пожълтяват и умират, Когато дойде есента.
Аз вярвам в крайчеца на хоризонта, който Без съмнение Ще стигна някой ден Аз вярвам в ъгъла небе над облак перест, който От рождение Запазен е за мен Аз вярвам във доброто У човека – Независимо, че сам Съм зъл като оса Аз вярвам, че цветята Плачат – А пък някои казват “ утринна роса […]
Не се отричам от това, Което съм направил И никога не ще се отрека. И грях ако е, нека да Потъна в Ада – Но да живея със греха. Не съжалявам за онуй, което Не направих. Щом не съм го сторил, Значи не е трябвало, Не съм го искал Или нямал съм Доброто настроение – […]
Мрак И четири очи, които святкат Като диаманти в мрака. Мрак И две съдби, които сливат се в една Оттук нататък. Мрак Във който светло и уютно е поне за двама Мрак … От който по-жадуван, нежен и целуван Няма.
1 477
1
