За любовта, ми казват, Трябват двама – Ала в душата си съм сам. И ледената пустош вътре в мен Е тъй голяма, че Капка страст не мога да ти дам. Сълзите ти солени срещат ледник, А светлият ти поглед – Междузвезден мрак. Очите ми студено те поглеждат, А твоите се навеждат пак. За онова, което […]
Четирите стени на Измеренията, Съчетани с Времето, Притискат ме в решетка От минути и места. Натикан във кафеза от ребра На тялото, Духът неистово желае свобода. Да, ясно ми е, че човек съм – Смъртен и нищожен В своята телесна дребнота, Ала, о, богове – как е възможно, В нея вместен, духът ми Да се […]
Продадох си достойнството, Но ме измамиха в цената. А любовта си подарих – И в крайна сметка се почувствах Пак ограбен … Горчиви чаши не една и две изпих, Защото влязох във живота С ключ подправен. Родих се стар, Ще пукна млад – А в промеждутъка Ще се старая да живея Както искам И ще […]
Ако днес казват ми, че бил съм, видиш ли, човек възвишен И че в душата ми От сняг по – бяла, трепкали нежнейши струни, То аз пък знам, че само ти ме правиш по – различен От всички други празнословещи маймуни … Ако ли венцехвалят ме до предиобед неуморно И посред бял ден причислят ме […]
Когато гледам към небето, съжалявам, че не съм достатъчно висок. Когато вгледам се в земята, се разкайвам, че не съм достатъчно добър. Когато в себе си погледна, виждам вечен мрак и хиляди звезди. Последното, в което ще се взра, ще бъдеш ти …
1 514
2
