*** *** ***
Присмиваме се на поетите,
но троновете
на царствата земни
са калаен прах,
а Илиадата стои –
Присмиваме се на поетите,
но троновете
на царствата земни
са калаен прах,
а Илиадата стои –
Луната я обича,
А совите говорят
С нея
През нощта.
Тя бяга с вълци –
След елени тича
Рога клонати
Кичат сянката й във леса.
Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?
Сълзите й
били са дъжд
и пак ще бъдат.
Косата й
била е нявга грива.
Аз съм Майсторът,
а тя е
моята Маргарита.
Обича ме,
не ме обича…
Обича ме,
не ме обича…
Обича ме.