Демокритично

Докато дишам, непрестанно ще се движа.
А после, то се знае, ще умра –
Но атомите ми ще продължат
Да движат
Стотици хиляди неща.

Убразец на савременна поезиъ

Замитаме
дните си
под килима
Вместо
да ги окачим
като спомен
над камината…

Конкретно

Какво е тя?
Тих сняг
и водопад,
огрян от слънце
И нежно гукане на гълъб
в мокра от дъжда трева,
роса върху невен,
предчувствие за буря
и залез, гледан в ореола на дъга…

„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“

Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.

Размисли на един отявлен прозаик

Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;