Убразец на савременна поезиъ II
В очите й съзирам планини.
А нейде там,
дълбоко във зениците
за мене има хижа…
В очите й съзирам планини.
А нейде там,
дълбоко във зениците
за мене има хижа…
Докато дишам, непрестанно ще се движа.
А после, то се знае, ще умра –
Но атомите ми ще продължат
Да движат
Стотици хиляди неща.
Замитаме
дните си
под килима
Вместо
да ги окачим
като спомен
над камината…
Какво е тя?
Тих сняг
и водопад,
огрян от слънце
И нежно гукане на гълъб
в мокра от дъжда трева,
роса върху невен,
предчувствие за буря
и залез, гледан в ореола на дъга…
Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.