„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“

Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.

Размисли на един отявлен прозаик

Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;

Господиновско

Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…

Откровено

Гледам те, както японец
Гледа вишна.
Наблюдавам те
Като ловец –
Сърна…

А.В.Торско

Мисля си за теб
Като за стих –
Тих, но многозвучен,
Сякаш езеро,
В което
Се оглеждат залези…