Убразец на савременна поезиъ
Замитаме
дните си
под килима
Вместо
да ги окачим
като спомен
над камината…
Замитаме
дните си
под килима
Вместо
да ги окачим
като спомен
над камината…
Какво е тя?
Тих сняг
и водопад,
огрян от слънце
И нежно гукане на гълъб
в мокра от дъжда трева,
роса върху невен,
предчувствие за буря
и залез, гледан в ореола на дъга…
Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.
Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;
Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…