Убразец на савременна поезиъ
Замитаме
дните си
под килима
Вместо
да ги окачим
като спомен
над камината…
1 218
0
Конкретно
Какво е тя?
Тих сняг
и водопад,
огрян от слънце
И нежно гукане на гълъб
в мокра от дъжда трева,
роса върху невен,
предчувствие за буря
и залез, гледан в ореола на дъга…
„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“
Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.
Размисли на един отявлен прозаик
Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;
Господиновско
Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…
© А.В. Торът 2009 - 2023
Изработено от
Изработено от