#ДАНСwithme, ден 16

Момиче. Пиърсинг, чадър. Зеленосин изследващ поглед. Конвърс – черен, и Менте на Vuitton. Момче. Кичозен дъждобран Mclaren. Конвърс – сив. Невярващи очи, А във сърцето – Две стрели на Купидон.

Трисмислено

Ти денем си луна, а нощем слънце

И сутрин си една, а вечер – друга,

Но отново съвършена

Към Левкотея

Прекрасни са, богиньо,

Твоите дъщери,

Когато носят пролетта

В косите си блестящи –

Закичили цветя,

Цветя сами

Със погледи игриви

И зовящи.

Sad but true

Поезията ражда се в сълзите и линее, колкото е по-висок смеха. Да, някои басни, някои епиграми може да са смешни, ала в тъгата е душата на стиха…

Рядко щастие

Живея заради онези редки мигове,

в които аз и Вдъхновението

сме едно

И думите се леят съвършени като дъжд,

а чрез устата ми говори

сякаш божество