Трисмислено
Ти денем си луна, а нощем слънце
И сутрин си една, а вечер – друга,
Но отново съвършена
Ти денем си луна, а нощем слънце
И сутрин си една, а вечер – друга,
Но отново съвършена
Прекрасни са, богиньо,
Твоите дъщери,
Когато носят пролетта
В косите си блестящи –
Закичили цветя,
Цветя сами
Със погледи игриви
И зовящи.
Поезията ражда се в сълзите и линее, колкото е по-висок смеха. Да, някои басни, някои епиграми може да са смешни, ала в тъгата е душата на стиха…
Живея заради онези редки мигове,
в които аз и Вдъхновението
сме едно
И думите се леят съвършени като дъжд,
а чрез устата ми говори
сякаш божество
Ти слушал ли си как тревата
пее сутрин
С гласа на хиляди
разгонени щурци
И търсил ли си в небосвода
Знак божествен,
Изписан между
бледите звезди?