Спомен за поп Богомила

В градините на Сатаната

зреят черепи,

които Той полива

със градушки, падащи

от сини небеса

Пантеист

Чифт маратонки, хилави крака

И здрави бели дробове.

Пред мене път,

В душата ми простор, като фланелка бял,

А над главата ми небе.

Страхувам се

Страхувам се да чувствам,

Защото моята душа предели не познава…

Страхувам се и чувства да отнемам,

Защото още не умея да ги давам.

Възхвала на хубостта II

Везмо от топла чернота

И езерно красиво синьо –

Коса, очи, гърди,

Дупе’,

Крака… като на Роналдиньо

На Човека – с обич и омерзение

Човекът е…

Човекът е въпрос със седем милиарда отговори – до един

Различни.

Човекът, колкото и да изглежда Прост,

Накрая се оказва

Плашеща енигма.