Нож, огниво и книга, или за ползата от корабокрушенията

Времето е старо и уморено до изнемога. Ето защо то предпочита да върви по утъпканите си пътеки, известни още и като Континуумни Спирали, вместо да проправя нови пъртини в черния лед на Вечността.     Така си мислех аз, Робин Круизнър, професионален пътешественик и наследствен карък, докато се измъквах от аварийната капсула, току-що шибнала се в […]

Кутретата, или за бъдещето

–          Виж го само! Не е ли хубавец? Кученцето беше дундесто, непохватно, с уши, чиито връхчета се извиваха навътре, и онзи дълбокомислен, съсредоточен в една точка поглед, характерен за малките животни и големите мъдреци. С една дума, беше неустоимо. И най-вероятно твърде скоро нито един дивеч нямаше да може да му устои. –          Бива, бива […]

Коледата на Томас Карпентър

Томи Карпентър беше извънредно интелигентен за шестте си и половина години. Това е особена възраст, в която нощното гърне е още ярък спомен, а мутирането на гласа – дори не и далечна заплаха, но всеки ще се съгласи, че днешните деца на шест и половина вече имат поведение на възрастни хора. Томи притежаваше и ум […]

Писмо в бутилка, или за безсмъртието

Примитивни носители, каза си съществото и потръпна. Ама че примитивни носители! Чак е обидно.

То продължи да мисли за тях, но една частица от него… тоест не, всяка част от него дълбоко в себе си знаеше, че проблемът не са носителите, а информацията, която съдържаха. Дори на този етап не можеше да я възприеме по друг начин, освен като откровение.

Щитът, или за красотата

Не можеше да откъсне поглед от нея. Беше толкова деликатна, толкова невинна и… а, да, думата е „красива”, спомни си той, буквално омагьосан от това, което виждаше. Необходима бе специална външност, за да разбудиш похотта и завистта на боговете, и тя я имаше. За свой лош късмет.