Момичето изтри нервно очи, въпреки че в тях отдавна нямаше сълзи. Шестте години пленничество ги бяха изсушили без остатък. Тя се дръпна от наточения бронзов перваз на високия прозорец – остър като нож, за да не се повдига на него и да гледа навън, и седна до стената. Само ако можеше да плаче…
– Добре дошли!
– Добре сте дошли!
– Откъде идвате и какво видяхте? Чухте ли нещо за войната?
– Бурно ли беше морето дотук?
Мъжът, предвождащ търговците – брадат и плещест човек на около тридесет години, нагазил до колене във водата, размаха възпиращо ръце:
– Хора, оставете ни да си поемем дъх де! Нека разтоварим, пък ще ви отговоря за всичко, което ви интересува.
Времето е старо и уморено до изнемога. Ето защо то предпочита да върви по утъпканите си пътеки, известни още и като Континуумни Спирали, вместо да проправя нови пъртини в черния лед на Вечността. Така си мислех аз, Робин Круизнър, професионален пътешественик и наследствен карък, докато се измъквах от аварийната капсула, току-що шибнала се в […]
– Виж го само! Не е ли хубавец? Кученцето беше дундесто, непохватно, с уши, чиито връхчета се извиваха навътре, и онзи дълбокомислен, съсредоточен в една точка поглед, характерен за малките животни и големите мъдреци. С една дума, беше неустоимо. И най-вероятно твърде скоро нито един дивеч нямаше да може да му устои. – Бива, бива […]
Томи Карпентър беше извънредно интелигентен за шестте си и половина години. Това е особена възраст, в която нощното гърне е още ярък спомен, а мутирането на гласа – дори не и далечна заплаха, но всеки ще се съгласи, че днешните деца на шест и половина вече имат поведение на възрастни хора. Томи притежаваше и ум […]
2 228
4
