Примитивни носители, каза си съществото и потръпна. Ама че примитивни носители! Чак е обидно.
То продължи да мисли за тях, но една частица от него… тоест не, всяка част от него дълбоко в себе си знаеше, че проблемът не са носителите, а информацията, която съдържаха. Дори на този етап не можеше да я възприеме по друг начин, освен като откровение.
Не можеше да откъсне поглед от нея. Беше толкова деликатна, толкова невинна и… а, да, думата е „красива”, спомни си той, буквално омагьосан от това, което виждаше. Необходима бе специална външност, за да разбудиш похотта и завистта на боговете, и тя я имаше. За свой лош късмет.
В друго време и при други обстоятелства младежът би могъл да бъде супермодел, но всъщност беше… много повече. Висок на ръст, блед и елегантен, той беше оставил тъмната си коса пусната на челото, което му придаваше леко замечтан израз – нищо чудно, като се има предвид чий брат беше. Дрехите му бяха бели, но върху […]
Долината на река Ксантос в Ликия е спокойно и красиво място. Особено интересна става през лятото, когато жегата кара всички стада от околността – питомни и диви, да се придържат към коритото на реката. Има всякакви животни: дългороги говеда, овце, планински кози и цели табуни от конете, с които провинцията е известна надлъж и нашир. А там, където се струпа толкова добитък, неминуемо идват и конските мухи.
И да не съм чул повече молiтвi за дъжд,
че мам…!
Господин Богов, Висша сила без настроение
Някога, много отдавна, колибрито не беше толкова пъстро. Тъкмо обратното, беше възчерно като недорасъл гарван или чистокръвен циганин, и хвърчеше както си знае: напред-назад, нагоре-надолу, а бляскавата му чернота преливаше в хиляди оттенъци с всеки мах на крилете. Ако искате вярвайте, но беше още по-красиво, отколкото е днес, защото хората го гледаха и си мислеха – какво ли щеше да е, ако това създание имаше цветове??
1 986
0
