Видение
Сред статуите на ангели,
Опръскани със кръв,
Над трупове безмълвни
И олтари разрушени,
Стоеше рицар с лик на бог
И със коса на лъв, привел надолу
Меча си в ръцете уморени.
А там,
Във ниша, ваяна от капките вода,
Лежеше смисълът на
Неговия път,
Целта на неговия поход – разкошният
Граал с причастието на Сина –
Между небето и земята
Ален проход.
Наведе рицарят глава
И заигра по чашата на Йосиф светлината…
Ала понеже носеше в сърцето си тъма,
Той не разбра
Какво изписват
Слънчевите зайчета върху стената.
Изсъска меч.
И екна звън.
Захрускаха в краката му стъкла…
Ала на изхода на Храма конникът се строполи,
Защото още там
Напусна го душата.
Самотна, недостойна смърт.
Единствено разсипаната кръв на Бога бе свидетел
На чудото, което стана след това:
По сребърното острие
Пробяга лъч
И ново зайче осия
На скалната стена.
Коментари: 2
Покажи коментарите