Изповед от скука

Омръзна ми да четкам в куци строфи златните ти къдри.
Омръзна ми заради тебе в празната ми кофа да не идват мисли –
Най – малко пък мъдри.
Омръзна ми да чакам и дори да дишам,
Да мечтая и да пея,
Омръзна ми да се преструвам,
Че обичам и живея.

Омръзна ми, че чувствата и мислите
На моите герои
Са ми единствен пътепоказател.
Страхувам се от туй, че все по-малко съм поет,
А повече и повече – писател.

Омръзна ми да озаптявам в мене
Толкова чудовища
Със думи в изречения – синджири,
Омръзна ми да трупам в себе си
Безброй съкровища,
Които никой не желае да подири …

Омръзна ми това, което съм – или ще бъда.
Омръзва и желанието да съм друг.
Омръзна ми да пиша дивотии
И затова ще свърша точно тук.

Коментари: 2

ariel (2014-11-16 00:15:29)

В търсене на нови теми
музата ми колабира.
В социалните проблеми
вдъхновение намирам.
Мисля си за политика
и сърцето ми прескача.
Пиша ода за мотиката.
И за доларите плача.
Искам правова държава.
Искам и озон в небето.
И земята да е здрава.
После да спася морето.
Затова се обновявам.
А пък музата, горката,
други теми не признава.
Тя си знае за луната.
Спомени и стари къщи
се прескачат в рими.
Облаците ми се мръщят.
А това е непростимо.
Затова ще се откажа
да си търся нови теми.
Ще се върна тихо даже
и назад във времето.
При оранжевия залез
и седефените рози.
Няма смисъл да се паля.
Стига бунтове и пози.

admin (2014-11-16 00:28:29)

Тук аз ще моля за снизхождение, това съм го писал на седемнайсет 🙂

 
Изпрати коментар