Спомен за поп Богомила

В градините на Сатаната

зреят черепи,

които Той полива

със градушки, падащи

от сини небеса

В главите изтерзани

се зараждат чувства –

любов, нерядко вяра,

ала повече

омраза,

страх и алчност

или жажда за война

Един-единствен от

хиляда

мозъка греховни

достига до прозрение

като това:

светът кълбо е –

значи череп

в лехите на  

незнаен Сатана…

Коментари: 2

Покажи коментарите
Изпрати коментар