Живот като на кино

Нали, твърдят,

В последния ни миг

Минавал пред очите

Жизненият път?

Ако това е вярно,

Бих желал да видя

Три момичешки лица

Планински върхове,

Дъга,

Волан и празна магистрала,

И разпенено море,

Кутия „Тофифи”

(не, нека бъдат две),

Брилянтни текстове

Със моя подпис

(окей, хубаво, поне един)

И колеблива бебешка походка,

И усмивката

На първия ми син…

Желал бих също тъй да видя

Борове и пустош,

Ястреб в полет,

Котки,

Столици и дъжд,

И облаци,

Разкъсвани от

Вечерното слънце,

И болиди,

Много книги,

Две китари  

И дузина хъскита,

Затеглили шейна

В пъхтящ шпалир…

Едва тогава – и тогава само,

Господи,

Ще си отида в мир.

Коментари: 5

Покажи коментарите
Изпрати коментар