Живот като на кино
Нали, твърдят,
В последния ни миг
Минавал пред очите
Жизненият път?
Ако това е вярно,
Бих желал да видя
Три момичешки лица
Планински върхове,
Дъга,
Волан и празна магистрала,
И разпенено море,
Кутия „Тофифи”
(не, нека бъдат две),
Брилянтни текстове
Със моя подпис
(окей, хубаво, поне един)
И колеблива бебешка походка,
И усмивката
На първия ми син…
Желал бих също тъй да видя
Борове и пустош,
Ястреб в полет,
Котки,
Столици и дъжд,
И облаци,
Разкъсвани от
Вечерното слънце,
И болиди,
Много книги,
Две китари
И дузина хъскита,
Затеглили шейна
В пъхтящ шпалир…
Едва тогава – и тогава само,
Господи,
Ще си отида в мир.
Коментари: 5
…и теб!
🙂
Е, детсъвика, това е лесно за уреждане, само кажи време и място 😉
A propozz, отправих ти една лична бележка в Хулите с прозаично питане. Виж та отговори 🙂
doriana129:
e, добре, че дойдох тук да отида там да чета…:)
И аз отивам 😉
Искам да видя
и себе си
в други очи.
И да е лято
завинаги.