Lullaby

На изток от края,

в полетата на хвърчащите крави,

где облачни ниви

редуват се с блеснали лунни морави…

На запад от края,

где Слънцето спи

в завивка от нощи

с възглаве от дни…

И южно от края

где вяло просветва луната

досущ като фар сред морето

изгубен в мъглата…

И в хладния север,

отвъд планините свещени Рифейски

със каменни стълби

и тъмни леговища змейски

Обхождайки всички световни посоки,

душата ми леко заспива.

В съня й е толкова светло

и тъй нереално красиво…