Пътят на живота

06 май 2022г. сл. Хр.
ъгъла до кафемашината във фоайето на Н-ския университет

– Какво сега, не работи ли? – ехидно попита Юджийн П. Морган, докато колегата му Гупта гледаше с неразбиране огромния, блестящ корпус на вендинг-терминатора последен модел, който току-що бе изял една монета.
– Ми не.
– Ей, тва биолозите няма да се оправите – продължи да се заяжда Юджийн, когото Гупта никога не наричаше по име, а само „Чичо Ю“. – Така и не свикнахте, че светът се управлява от машини.
– Светът все още не се управлява от тия бракми, чиче, защото нито една машина не може да се възпроизвежда. Трай там и като си толкова напред с техниката, кажи на това недоразумение да ми сглоби едно дълго кафе.
Чичо Ю самоуверено пристъпи към машината и почовърка бутоните. След като нищо не се случи в продължение на цели двайсет секунди, той се отдръпна назад и този път зачовърка рядката косица на темето си. Може да беше факир с технологиите и първа надежда на Катедрата по експериментална физика към Н-ския университет, но не схващаше какъв е проблемът тук.
– Какво сега, работи ли? – върна му репликата Гупта.
– Ами… ток има, пари си пуснал, бутоните реагират, а…
– А кафе няма – довърши Санджийв Гупта. – И кинтата не изплюва. В биологията, и особено в молекулярната, такива опущения са невъзможни.
– Върху какво работиш? – поинтересува се Юджийн, не толкова от любопитство, колкото в стремеж да отклони вниманието от провала си с апаратурата.
– Бърникам едни α-аминокиселини, ще се помъчим да създадем „Чудовище на Шпигелман“ в контролирана среда, само че не с РНК-вирусна база. Пробите са добри, чак ме окуражиха да опитам направо с ДНК-вериги. За спорта.
– А, хубаво – тръсна Ю, който почти нищо не разбра. Ръката му все още шареше по копчетата на кафемашината, проявявайки сякаш самостоятелна воля.
– Ами ти? Скаларни вълни ли беше последния хит?
– О, той мина. Скаларните вълни са полезни само като източник на безумно много енергия, номерът е да я дирижираш. Не мога да ти кажа всичките подробности, но разработвам електромагнитен енергиен трансформатор, накратко ЕМЕТ.
– Защо бе, кажи ми. Ние биолозите изглеждаме малко тъпи, но все бихме могли да схванем нещо от три-четири повторения – изхили се Санджийв.
Физикът започна инатливо да обикаля около грамадния метален шкаф на вендинг-автомата. Наистина не беше в състояние да реши уравнението с липсващото кафе. За момент си помисли, че трябва да звънне на Даниъл от поддръжката, но егото му не позволи.
– Ами какво да ти кажа, той Тесла го е завършил още преди век, документите му обаче са изгубени. Голям пич е бил Тесла, сигурно щеше и с тая машина да се оправи – прояви самоирония Ю. – Я, какво е…
От процепа за чаши се показа остра муцунка, а миг след това акробатически изпълзя малко бяло мишле. То ги погледна с безизразните си червени очи, мръдна нос и се совна между краката им по гладките плочки на коридора.
– Ето го коренът на злото! – изврещя Юджийн, а секунда по-късно и двамата бяха оплискани от падналата в отвора чаша с кафе. – Пфу! Знаех си аз, че има…
Луминесцентните лампи мигнаха два-три пъти и угаснаха. В частицата време, необходима за да проработи резервния генератор на университета, и на двамата им се стори, че виждат някакво сияние от другата страна на вратата – там, където беше лабораторията на Морган.
– Кажи сега за транзистора – рече Санджийв, сякаш нищо не беше станало.
– Не, ти ми кажи за тия мишки! Втора през тази седмица, и второ късо!! Целия университет бъка от тях, а в моето крило, естествено, няма находище като при тебе – леко ядосан отговори Ю. Очевидно бяха лабораторни мишлета, и съвсем очевадно трябваше да последва инвентаризация в Катедрата по биохимия и молекулярна биология. – Кой знае какви поразии могат да свършат. Ще звънна на Рон от ДДД-фирмата. И, само между другото, не е транзистор, а трансформатор.
– И какво толкова трансформира?
– Вихровите импулси на т.нар. етер в праволинейни енергийни потоци. Но това е само началото.
– Етер? – вдигна вежди Гупта. – Етерите са по моята част, и нямат никакви вихрови импулси.
– Ами да, етер. Има повече от едно значение, в случая се има предвид междузвездието. Колкото и да е странно, откривателят на този вид етер Джеймс Максуел е бил прав. Той доказва теоретично, че етер съществува, и не само съществува, а се характеризира със свръхплътност. Тесла го използва експериментално – включително за онова, което сме свикнали да определяме като Тунгуска катастрофа, а Айнщайн отрича да има такова животно. Както знаеш, необходим е някой поне от калибъра на Хокинг, за да реабилитира нещо, което Айнщайн е отрекъл, но Хокинг не взема отношение. Налага се да го свърша аз.
– Обърках се – Санджийв отпи от многострадалното си и твърде дълго кафе. – Не може ли да го обясниш по-ясно, за лаици?
– Прието е, че светлината се държи като вълна и като частица едновременно. Прието е също така, че светлината се движи праволинейно, като вълните при хвърляне на камък в езеро, и скоростта й във вакуум е константа спрямо коя да е координатна система. Това са глупости.
– Какво??
– Тесла е абсурден гений. Всичко е етер и в целия етер се наблюдават кръгови завихряния. Етерът е средата, която пренася фотоните, и скоро ще го докажа, нещо повече – ще го използвам за пренос не само на енергия, а на информация. Без проводници, без посредници, когато и където си искам – заяви Ю. – Но това да си остане между нас.
– Така или иначе не мога да възпроизведа, нито да обясня бълнуванията ти – успокои го Санджийв. – За мен етерът си е в химията.
– Е няма да се оправите това биолозите – повтори мантрата си чичо Ю и посочи към другия ъгъл: – А тия мишки… да нямат нещо общо с мишоците на Дъглас Адамс? Толкова организирано дейст…
Лампите отново безсилно примигнаха и генераторът в подземието под краката им зажужа едва доловимо.
– Край, това беше – рече Юджийн П. Морган и въздъхна. – Ще звъня на Даниъл, на Рон, на фирмата за вендинг-машини, на ФБР, КГБ и КFC, ако трябва, тва не се търпи. Ти и твоята скапана менажерия ще ми побъркате трансформатора, преди още да е минал вторите изпитания!!
– Я по-добре да си взема и един „Ред Бул“, че машината ще откаже съвсем – отвърна Санджийв, по индийски безчувствен към терзанията на колегата си.

65 млн.г.пр.Хр., дъждовна гора в Африка

Две малки бели мишки напредваха в коренищата на огромните растения с разбойническо писукане. Току-що бяха прескочили труп на бебе-велосираптор, но и с него, и без него храна имаше в изобилие. Вярно, беше доста мрачничко заради астероидната зима, ала това не ги интересуваше. Все някога и на улицата на дребните бозайници щеше да изгрее Слънце.

4 288 млн. г.пр. какъвто и да било намек за Хр.,
неизвестна топла лагуна край безименен вулкан

Леко модифицираните протеини и частични вериги РНК се намериха в среда, обидно подходяща за развитието им, и се размърдаха с въодушевление… доколкото тази дума би могла да се използва за химични съединения. Отвъд хоризонта трещяха светкавици, но тук единствено леки вълнички галеха брега на лагуната. Семената на живота набъбваха. Предстоеше им дълъг път.