Една цигара време

Някои казват, че Бог не играе на зарове. Това е съвсем вярно. Всъщност, от всички известни нам пороци Бог обръща внимание единствено на пушенето. В тази връзка някои казват, че Големият взрив не е друго освен драсването на клечка от Божия кибрит по изпълнената с енергийни потенциалности равнина на Нищото. Това също е напълно вярно. А ето ги и подробностите…

Двамата мъже стояха върху неопределена тъмна повърхност с очевидно подходящи за стоене отгоре й характеристики. Може да бяха както ужасно едри на ръст, така и доста дребнички: щеше да си остане мистерия, тъй като нямаше с какво да бъдат съпоставени. Единият имаше бяла дреха от удобна наглед тъкан, а другият, по-млад, беше почти гол – носеше само черни гащета. В ръката му, кой знае защо, си кротуваше незапален факел, тип олимпийски.
– Имаш ли огънче? – попита бегачът.
– Не пуша.
– Хайде стига, виждам ти одимените нокти и жълтото по брадата. Кого си мислиш че лъжеш, дърт пуяк такъв? Не спазваш режим като мене. Пушиш и още как, само не е ясно какво…
Без много да се впечатлява, брадатият вирна нос и натърти:
– Отказах ги. Последна кутия. Никога вече вселени… извинявай, цигари. Много кашлям, а и се задъхвам. Може да мина на пурети от дъжд на вятър или да пуша само женшен.
– Дай ми огънче, пък пуши и бонг, ако искаш. Факелът трябва да бъде запален.
– Къде пише, че трябва?
Маратонецът извади от бандажа си обемиста книга с кожена подвързия, наплюнчи пръст и отгърна една-две страници, след което я тикна под носа на брадатия.
– Тука какво е написано, а? А?
– „Да бъде светлина“ – неохотно отговори той.
– „И биде светлина“ – рече спортистът. – Не можеш да надвиеш кръговрата, пич. Не и докато съществуваш.
Дългобрадият вдигна рамене и извади от полите на бялата си дреха шведски кибрит. Като отчитаме факта, че до появата на Швеция оставаха някакви си четиринадесетина милиарда години, мистериите в описваната ситуация като че бяха прекалено много. Без да се притеснява от нищо, опитващият да спре цигарите тръкна клечката в грапавата лента на кибрита и я подаде на събеседника си. Той го дари с лъчезарна усмивка, запали факела си и почна да загрява на място.
– Сатана! – измърмори брадатият. – Знаеш, че сега и аз ще пафна…
– Твой проблем. Аз изчезвам, че времето лети.
– До после тогава.
– До после.
Младокът тръгна по пътя си, осветяван от факела, който пръскаше искри – доста равномерно, тъй като темпото му не беше високо. Пушачът се загледа в ярката среда, разделяща Нищото като осова линия, и замислено, едва ли не без да иска, изрови от джоба си червено-бяла кутия с една самотна цигара вътре. Все така без да гледа какво прави, той вдигна клечката, която не беше изгаснала, поднесе я към края на цигарата, изчака секунда-две и блажено вдъхна.

На едно друго ниво на материята мъничка черна точица с очевидно подходящи за възпламеняване характеристики се нагря до безумни градуси за по-малко от миг, след което предаде енергията си на цилиндричен обект, който започна да действа съгласно законите на термодинамиката, отделяйки в пространството светлина, топлина и други комунални услуги. Степен по-надолу във веригата на мирозданието от отделяните елементарни частици… пардон, искрици и дим започнаха да се формират обекти, наречени по-късно газови вихри и звездни купове. Малките късчета кварк-глуонна плазма… тоест, пресован тютюн, в процеса на изгарянето си се охлаждаха дотам, че биха могли да паднат върху дрехата на брадатия субект и дори върху брадата му, без да нанесат поражения. А което е по-любопитно, същият (или до голяма степен сходен) процес се развиваше по отношение на другия цилиндричен обект, който споменахме – факелът на бегача, с тази разлика, че еднообразните тласъци при преместването на краката му мултиплицираха ефекта до n на степен плюс безкрайност.
Звездите… искам да кажа, искрите от вече разгорялата се цигара, падаха свободно върху равнината на Нищото и я изпълваха с интригуващ рисунък от червено-бели светлинки, поради което то вече не беше… как да се изразя… пълноценно Нищо. И въпреки това в него нямаше пепелник.

Никотиноманът издиша поредна серия горещи мъглявини, закашля се и си каза, че тая няма да я бъде. Цигарите… тоест, вселените, отчетливо вредяха на дробовете му, и не можеше да плаща цената на сътворението с повишаване на разходите за лекарства през един еон. Той смачка фаса и като всеки истински пушач го хвърли зад себе си, а филтърът с незначителни останки от тютюн кротко се закрепи на ръба на Нищото и се зае с реликтово излъчване. Мъжът с бялата дреха гледаше празната кутия от цигари и се чудеше как така пушенето може да води до импотентност. Все пак беше омнипотентен.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Разбира се, въпреки че това са хронологично точните факти, отнасящи се до причините и механизмите за възникването на Вселената, те биха могли да важат единствено за Вселена (или, ако съобразим факелното шествие на Луцифер, цял комплект от Вселени), не толкова паралелна, колкото перпендикулярна на онази, в която имате щастието да четете настоящата космологична монография.
Ограбената откъм измерения Вселена, обитавана от нас, е изградена върху строго научни основи – макар и от хора, стъпващи по раменете на гиганти или общуващи посредством електронен преобразувател на речта в инвалидна количка, или пък просто плезещи се инфантили – и в нея подобни аномалии няма открити.
Няма открити 😉