7едем

Mea culpa, confiteor

Грешен съм,
признавам, отче…
Алчен съм
за златото в косите й
Лакомея се
за аромата й на мед.
Мързеливо сгушен
на гърдите й,
си завиждам
за огромния късмет.
Похот?
И това го има,
ала само
в твоята глава…
Ние двамата,
пресвети отче,
я наричаме любов
и чистота.
Гняв? Не зная.
Гордо крача,
щом е тя до мен,
и не се гневя
как другите я гледат –
чувствам се доволен
и благословен.
Грешен съм, признавам, отче.
Но ако живея
в грехота,
нека да живея с нея,
докато ни раздели смъртта…

Изпрати коментар