Елегия за кухата колона

Някъде в един апартамент, по едни улици, в един офис, в един парк той се прави, че живее живота си. Изглежда цялостен и завършен, но всъщност прилича на куха колона. И е почти толкова умен.
Някъде, някога, чрез един познат, през една социална мрежа, на един концерт, под едни звезди, те се запознаха и той я обикна. Тя… тя беше резервирана, и се оказа че има защо.
Някъде, някога, в един парк, при една игра, в едно метро, на един диван, в едно легло, между двамата се възцари истината. И се породи близост, която беше нещо красиво. Красиво почти колкото нея.
Някъде, някога, при един разговор на една тема той каза нещо тъпо и тя се засегна. Първото порязване, което остави белег.
Някъде, някога, на едно събитие двамата се пръскаха с водни пистолети, смееха се като деца и бяха щастливи. Това не можеше да продължи дълго. Някъде, някога, един забравен в дома му чадър – българският чадър, направи близостта физическа и положи основите на края.
Някъде, някога, някак двамата успяха да поживеят заедно, оставайки докрай самотници, тя – нависоко в своята мечтателност, той – кухо в своята… евфемистично казано, не особено голяма схватливост.
Някъде, някога, истината помежду им се оказа накърнена. От него. Тя махна с ръка, но не забрави, просто започна да внимава повече. А когато внимаваш, откриваш. Например неща, които дори не са били там, но биха могли да бъдат и в един момент се случват.
Някъде тогава тя замина – далеч, далеч и от него, и донякъде от себе си. Именно тогава той обеща, че ще я чака, и изпълни поне това.
Няколко месеца по-късно тя се върна. Върна се, за да си отиде, този път завинаги. Беше очаквала, че той ще порасне поне мъничко, но уви… Всичко си беше същото, ако не и по-лошо, и както е казал великия поет, надеждата трябваше да бъде оставена, времето – спестено и операцията – приключена.
Което и бе сторено, с немалко перипетии и перипатетики.

И затова сега в някакъв апартамент, по някакви улици, в някакъв офис, в някакъв парк той живее живот на колона без капител и основа, докато в една градинка, в една къща, зад един компютър тя се радва на своя, вземайки пример от дръвчетата и цветята – все така стройна, здраво стъпила на земята и неотклонно растяща нагоре. Към слънцето…