Диатриби

Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?

Минавал ли е ураган през дните ти,
приятелю,
събуден от крило на пеперуда?
И дишал ли си с мисълта,
че всеки миг е вечност,
всеки допир – чудо?

Целувал ли си под дъжда, другарю мой,
и правил ли си ангели в снега?
И галил ли си,
в погледа й отразени
всички цветове на есента?

Познал ли си любов извън света и времето,
приятелю?
Там, дето няма нито двери, нито възприятия,
а само
светлина, покой и нежност
в нейните обятия?

Мълчи, мълчи. Не отговаряй.
По лицето ти разбирам – не знаеш ни любов,
ни даже страст голяма.
Ще я откриеш, сигурен съм.
Тя е Смисълът.
Друг смисъл във живота
просто
няма…