Диатриби
Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?
Минавал ли е ураган през дните ти,
приятелю,
събуден от крило на пеперуда?
И дишал ли си с мисълта,
че всеки миг е вечност,
всеки допир – чудо?
Целувал ли си под дъжда, другарю мой,
и правил ли си ангели в снега?
И галил ли си,
в погледа й отразени
всички цветове на есента?
Познал ли си любов извън света и времето,
приятелю?
Там, дето няма нито двери, нито възприятия,
а само
светлина, покой и нежност
в нейните обятия?
Мълчи, мълчи. Не отговаряй.
По лицето ти разбирам – не знаеш ни любов,
ни даже страст голяма.
Ще я откриеш, сигурен съм.
Тя е Смисълът.
Друг смисъл във живота
просто
няма…
Коментари: 4
Здравей! Наистина изтече много време и вече може би не се познаваме. Не спирам да се наслаждавам на парадоксите в творенията ти. Впечатляват ме при всяко надникване в сайта ти. А поезията ти е белязана с много талант . толкова е истинска и въздействаща…
Поздрави от мене!
Клеопатра, pobeda@abv.bg
Привет 🙂
Времето не е от значение, когато става въпрос за поезия.
Благородно завиждам на Музата, която е вдъхновила тези стихове …
А на поета хвала …
Благодаря…