Диатриби

Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?

Минавал ли е ураган през дните ти,
приятелю,
събуден от крило на пеперуда?
И дишал ли си с мисълта,
че всеки миг е вечност,
всеки допир – чудо?

Целувал ли си под дъжда, другарю мой,
и правил ли си ангели в снега?
И галил ли си,
в погледа й отразени
всички цветове на есента?

Познал ли си любов извън света и времето,
приятелю?
Там, дето няма нито двери, нито възприятия,
а само
светлина, покой и нежност
в нейните обятия?

Мълчи, мълчи. Не отговаряй.
По лицето ти разбирам – не знаеш ни любов,
ни даже страст голяма.
Ще я откриеш, сигурен съм.
Тя е Смисълът.
Друг смисъл във живота
просто
няма…

Коментари: 4

Еми (2019-11-06 14:31:54)

Здравей! Наистина изтече много време и вече може би не се познаваме. Не спирам да се наслаждавам на парадоксите в творенията ти. Впечатляват ме при всяко надникване в сайта ти. А поезията ти е белязана с много талант . толкова е истинска и въздействаща…
Поздрави от мене!
Клеопатра, pobeda@abv.bg

avtorat (2019-11-19 21:02:54)

Привет 🙂
Времето не е от значение, когато става въпрос за поезия.

Маргарита (2020-02-16 12:00:52)

Благородно завиждам на Музата, която е вдъхновила тези стихове …
А на поета хвала …

avtorat (2020-02-18 21:53:58)

Благодаря…

 
Изпрати коментар