Залезът на светилищата

Пресъхна изворът
във Планината на върбите
За стиховете няма вече дом,
ни небеса
а онова, което
беше нявга звук свещен,
сега е шепот на умиращи листа…

Замлъкна Пития
В горите отвъд Дунав
няма кой да събере имела
Превърнаха се
в грозни катамити
младежите, почитащи Кибела

Христос възкресе;
Юпитер погина,
но базиликите оцеляха
Десетки поколения зидари
катедралите строяха.

Сега и храмовете
на Разпнатия са пусти –
сумрачен пазар за тишина
Убихме хладнокръвно Бога
и останахме сами
в света

Днес тачим символите
на Юнона и Мамон,
но докога ли?
Небето шепне
над развалините:
„Няма
Вечни
Катедрали…“