Laniakea

В някоя от многобройните Вселени
Разклонени
Като вени
И неврони
И бесилки
Или алвеоли

Някъде из неизбродните Вселени
Сплитащи се
Като сенки
В привечерен мрак
Като шахматни линии
Въжето на смъртник
Или детска коса

В някоя от тях аз те прегръщам
Силно
Нежно
Бясно
В някоя,
Ала не тук
И не сега…