Зима

Тъй мимолетно всичко е в живота,

Единственото сигурно във който е смъртта…

И толкоз малко в него е доброто и красивото

Сред толкова злина…

Защо живеем – мълчаливо се запитвам,

Полегнал върху трупове на есенни листа

И сам, изстинал в зимата на своята премъдрост, отговарям:

ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕМ

СЪС ЛЮБОВ

ПРЕЗ ПРОЛЕТТА…