Одисея

Към всички всякога бях честен,

Лъгах само себе си

С надеждата да продължавам

Да живея,

Макар в отломките

На много дни – крушения

И с планове – гемии,

Потънали на кея.

Пътувах дълго, упорито

И безплодно

В търсене на истинския Аз

При минимален изглед

Да успея.

Единствен Господ

Би могъл да каже докога

Ще влача тази одисея.

И ето, окован за мачтата –

Житейски кръст,

Отново плавам в бури,

Които рифове трошат

И кораби пилеят,

А над главата ми сирени –

Гибелни моми

Попътната си песен

Пеят …