Одисея

Към всички всякога бях честен,

Лъгах само себе си

С надеждата да продължавам

Да живея,

Макар в отломките

На много дни – крушения

И с планове – гемии,

Потънали на кея.

Пътувах дълго, упорито

И безплодно

В търсене на истинския Аз

При минимален изглед

Да успея.

Единствен Господ

Би могъл да каже докога

Ще влача тази одисея.

И ето, окован за мачтата –

Житейски кръст,

Отново плавам в бури,

Които рифове трошат

И кораби пилеят,

А над главата ми сирени –

Гибелни моми

Попътната си песен

Пеят …

Коментари: 5

Анонимен (2011-01-20 00:19:24)

В моя трюм се просмука вода, заклокочи –
сок от кисела ябълка в детски зъби –
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.

Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен –
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник – щастлив и вглъбен.

из „Пияният кораб“ – Рембо

admin (2011-01-20 15:10:38)

Слава Богу, че не чета поезия 😉

ami (2011-01-27 17:52:42)

О, какви такива одисеи? Аз мислех , че си от Онези дето казват докога.. 😉

admin (2011-01-27 18:16:30)

Има, санким, Богове и богове… аз все още съм от малките 🙂

ami (2011-01-27 18:32:11)

Подлежиш на (само)отглеждане начи;)

 
Изпрати коментар