Винаги съм казвал, че отношението ми към хората се определя от отношението им към животните, и в този ред на мисли бих искал да споделя една случка – просто да я разкажа, без морализаторстване или излишни стилистични напъни, тъй като е достатъчно ясна сама по себе си. Поводът за това ще ви се избистри надолу в самия текст.
Всъщност беше хубав ден, особено като се има предвид датата. Не валеше и дори не беше студено. По-точно е да се каже, че беше хладно, но температурата по никой начин не би могла да се сравнява с онзи мраз, който навяваше упорити преспи в гръдния ми кош, отляво между ребрата.
Предполага се, всички знаят какво означава „мангал”, но за целите на настоящото изложение ще разясним за пореден път основните значения на тази дума. На първо място, така се наричат преносимите отоплителни уреди, обикновено бронзови или железни, с които древните люде, лишени от държавно узаконения рекет на топлофикационните дружества, са подгрявали скромните си вили и палати с няколко десетки до няколкостотин стаи, зали и коридори. Второто – и по-важно за нас значение на думата обаче касае (с леко пейоративна окраска) лицата от едно индоевропейско малцинство, чието място в еволюционната стълбица и роля в обществото са безкрайно мъгляви за А.В.Тора и до днес. Ето защо…
Днес, 0Х.1Х.201Х година, в гр. Многоточие, долуподписаният А.В.Торът, ЕГН 1234567890, с постоянен адрес гр. Н, Н-ска област, ул. „Къса права” № 42, бидейки в пълно телесно и психическо здраве /или поне без медицински доказателства за обратното/, с настоящото искам да завещая на човешкия род изводите от дългия си, нелек и отиващ към закономерен край житейски път, синтезирани в 31 /тридесет и една/ точки. В този документ имуществени разпореждания не се съдържат, което го прави… е, ами… безценен.
Бидейки човек традиционален и доста глуповат, използвам винаги едни и същи маршрути, когато отивам някъде. По един и същи път – не най-прекият – ходя на работа, по една алея в парка бягам, еднакви улици обхождам, за да стигна до точно определени магазини, от които купувам точно определени неща. Започнах да си давам сметка, че това е прекалено, когато веднъж лелката в плод-зеленчука взе да приготвя торбите ми, преди да съм казал “Добър ден”.
1 757
0
