Одисея
Към всички всякога бях честен,
Лъгах само себе си
С надеждата да продължавам
Да живея,
Макар в отломките
На много дни – крушения
И с планове – гемии,
Потънали на кея.
Към всички всякога бях честен,
Лъгах само себе си
С надеждата да продължавам
Да живея,
Макар в отломките
На много дни – крушения
И с планове – гемии,
Потънали на кея.
Тъй мимолетно всичко е в живота,
Единственото сигурно във който е смъртта…
И толкоз малко в него е доброто и красивото
Сред толкова злина…
Така е наредено –
къпоните житейски да се
Колебаят между път без
изход и раздиращи душата
демонски нокте́.
Пази се от войници, които плачат.
Пази се от крале,
Които повечко се смеят.
Мрази жреци, които боговете си
Не тачат
И се оглеждай за другари, които
Да говорят не умеят.
Когато гушна росния букет
със нос, стърчащ между цветята,
Когато хвръкнат тежки буци пръст
и ме оставят да сънувам