Одисея

Към всички всякога бях честен,

Лъгах само себе си

С надеждата да продължавам

Да живея,

Макар в отломките

На много дни – крушения

И с планове – гемии,

Потънали на кея.

Зима

Тъй мимолетно всичко е в живота,

Единственото сигурно във който е смъртта…

И толкоз малко в него е доброто и красивото

Сред толкова злина…

Наредби Божии

Така е наредено –
къпоните житейски да се
Колебаят между път без
изход и раздиращи душата
демонски нокте́.

Буквар с различни поучения

Пази се от войници, които плачат.

Пази се от крале,

Които повечко се смеят.

Мрази жреци, които боговете си

Не тачат

И се оглеждай за другари, които

Да говорят не умеят.

Молба към живите

Когато гушна росния букет
със нос, стърчащ между цветята,

Когато хвръкнат тежки буци пръст
и ме оставят да сънувам