Молба към живите
Когато гушна росния букет
със нос, стърчащ между цветята,
Когато хвръкнат тежки буци пръст
и ме оставят да сънувам
Когато гушна росния букет
със нос, стърчащ между цветята,
Когато хвръкнат тежки буци пръст
и ме оставят да сънувам
Живееш във стометровото Долу,
Над което вихром гонят се епохите
И гледаш на света със мъдро безразличие.
Не те интересуват ни плезиозаври,
Нито китове
И разливи на нефт,
От някакви микроби причинени
И лекувани със други.
Признавам, не умея да се изразявам
Хубаво
И може би затуй останах вечно
Неразбран.
Признавам, че пребродих трижди
Галилея
И кръщавах много хора
Във река Йордан.
Възглавница ми е гръдта ти,
А завивка – твоята коса,
Сърцето ти ми е будилник,
Огледало – твоята душа.
Проклятие е да обичаш.
Проклятие е да не те обичат.
Проклятие е
Толкова неща да ни делят …