Наредби Божии
Така е наредено –
къпоните житейски да се
Колебаят между път без
изход и раздиращи душата
демонски нокте́.
Така е наредено –
къпоните житейски да се
Колебаят между път без
изход и раздиращи душата
демонски нокте́.
Пази се от войници, които плачат.
Пази се от крале,
Които повечко се смеят.
Мрази жреци, които боговете си
Не тачат
И се оглеждай за другари, които
Да говорят не умеят.
Когато гушна росния букет
със нос, стърчащ между цветята,
Когато хвръкнат тежки буци пръст
и ме оставят да сънувам
Живееш във стометровото Долу,
Над което вихром гонят се епохите
И гледаш на света със мъдро безразличие.
Не те интересуват ни плезиозаври,
Нито китове
И разливи на нефт,
От някакви микроби причинени
И лекувани със други.
Признавам, не умея да се изразявам
Хубаво
И може би затуй останах вечно
Неразбран.
Признавам, че пребродих трижди
Галилея
И кръщавах много хора
Във река Йордан.