Последните думи на един размирник

Признавам, не умея да се изразявам
Хубаво
И може би затуй останах вечно
Неразбран.
Признавам, че пребродих трижди
Галилея
И кръщавах много хора
Във река Йордан.

Доживотна присъда

Възглавница ми е гръдта ти,

А завивка – твоята коса,

Сърцето ти ми е будилник,

Огледало – твоята душа.

Благослов

Проклятие е да обичаш.

Проклятие е да не те обичат.

Проклятие е

Толкова неща да ни делят …

Възхвала на хубостта

От зъбките ти, жлътнали кат нарцис,
И от косата ти, цъфтяща кат невен,
И от очите морни, с гурел подчертани –
От сичко туй съм ази запленен…

Животът в три изречения

Плитки води и дълбоки води… Локви от страх, езера от надежда. В тихия вир с ясносини очи милата смърт пак за мен се оглежда.