7едем
Грешен съм,
признавам, отче…
Алчен съм
за златото в косите й
Лакомея се
за аромата й на мед.
Грешен съм,
признавам, отче…
Алчен съм
за златото в косите й
Лакомея се
за аромата й на мед.
Улиците,
по които
тя не е минавала,
за мен са пусти.
Това е нещо,
старо колкото света:
хълм, пещера, а вътре –
символ на Богиня;
в небето –
тънък нокът на луна,
змия
и двама влюбени
сред тъмнината на градина.
Глупакът винаги
мечтае да е папа.
За себе си
отдавна
съм избрал
обръбеното с пурпур
наметало
на сив и мъдър
кардинал…
В очите й съзирам планини.
А нейде там,
дълбоко във зениците
за мене има хижа…