„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“
Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.
Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.
Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;
Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…
Гледам те, както японец
Гледа вишна.
Наблюдавам те
Като ловец –
Сърна…
Мисля си за теб
Като за стих –
Тих, но многозвучен,
Сякаш езеро,
В което
Се оглеждат залези…