Конкретно

Какво е тя?
Тих сняг
и водопад,
огрян от слънце
И нежно гукане на гълъб
в мокра от дъжда трева,
роса върху невен,
предчувствие за буря
и залез, гледан в ореола на дъга…

„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“

Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.

Размисли на един отявлен прозаик

Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;

Господиновско

Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…

Откровено

Гледам те, както японец
Гледа вишна.
Наблюдавам те
Като ловец –
Сърна…