Размисли на един отявлен прозаик
Велика е поезията,
що почива върху камък
и живее в слово –
онази,
пята от войници преди битка
и шепната
от влюбени в нощта;
1 397
10
Господиновско
Когато очите ти срещнат хоризонта над морето, виждам същината на синьото…
А.В.Торско
Мисля си за теб
Като за стих –
Тих, но многозвучен,
Сякаш езеро,
В което
Се оглеждат залези…
За птиците и хората
Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло, И с хората Е така…
© А.В. Торът 2009 - 2022
Изработено от
Изработено от