За птиците и хората
Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло, И с хората Е така…
Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло, И с хората Е така…
Бих искал двама с тебе
Да отидем
На Тъмната страна
На този малък спътник –
Там, гдето денем
Горда Стара планина,
Бляскат саби, щитове,
Сюлейман безумни
Сочи върха пак
И вика:
– Аз искам да те помня все така –
Плът, призрак лек
И бясна хала,
Защото люлека ми замириса
И моите песни все ще се четат…
Косите ти са ореол,
Във който слънцето почива нощем,
За да изгрее с нова сила
През деня;
На Eden Flamingo
Душата й е късче Рай,
А тялото й смъртни грехове напява;
Обичам я, каквато е,
Защото Аз създадох я такава.