Рядко щастие
Живея заради онези редки мигове,
в които аз и Вдъхновението
сме едно
И думите се леят съвършени като дъжд,
а чрез устата ми говори
сякаш божество
Живея заради онези редки мигове,
в които аз и Вдъхновението
сме едно
И думите се леят съвършени като дъжд,
а чрез устата ми говори
сякаш божество
Ти слушал ли си как тревата
пее сутрин
С гласа на хиляди
разгонени щурци
И търсил ли си в небосвода
Знак божествен,
Изписан между
бледите звезди?
Аз помня времето, когато бил съм птица
И можел съм свободно да се рея,
И помня как в горите бродил съм
Като лисица,
Жадувайки луната да изгрее.
Тя е хайку от плът, славословен канон. Аз съм жерав на път, заблуден електрон… Тя е Ева-Лилит със очи на дете. Тя е всички жени, аз – брадато момче. Тя е грешката в плана. Аз – сгрешил плановик. Тя е Fata Morgana, Аз … прехапан език.
Преди да те познавам,
Те обичах.
Преди да съм те виждал,
Те познавах.
Преди да съм обичал,
Теб жадувах
И да те срещна
Се надявах…