Мемоарите на Аз-а
Аз помня времето, когато бил съм птица
И можел съм свободно да се рея,
И помня как в горите бродил съм
Като лисица,
Жадувайки луната да изгрее.
Аз помня времето, когато бил съм птица
И можел съм свободно да се рея,
И помня как в горите бродил съм
Като лисица,
Жадувайки луната да изгрее.
Тя е хайку от плът, славословен канон. Аз съм жерав на път, заблуден електрон… Тя е Ева-Лилит със очи на дете. Тя е всички жени, аз – брадато момче. Тя е грешката в плана. Аз – сгрешил плановик. Тя е Fata Morgana, Аз … прехапан език.
Преди да те познавам,
Те обичах.
Преди да съм те виждал,
Те познавах.
Преди да съм обичал,
Теб жадувах
И да те срещна
Се надявах…
В градините на Сатаната
зреят черепи,
които Той полива
със градушки, падащи
от сини небеса
Чифт маратонки, хилави крака
И здрави бели дробове.
Пред мене път,
В душата ми простор, като фланелка бял,
А над главата ми небе.