Колоните на Тронната зала са високи малко повече от шестстотин метра и са изработени от усилен железобетон, титан и резбовано злато. Казват, че на брой са хиляда двадесет и две – колкото са и планетите, населявани от рептили. Така или иначе, помещението е толкова огромно, че има собствени въздушни течения, а нерядко под тавана се […]
Ама…
– Няма „ама”!
– Ама…
– Слушай бе, какво пелтечиш като селски бард? Пребори ли се с Великата мечка?
– Емии…
– Майсторе, научи ме да летя – каза момчето. Ковачът остави внимателно клещите и чука, изтри ръце в престилката си и попита, наблягайки на всяка дума: – Такаа. Кой ти каза за летенето? – Ами… то… всички говорят – смотолеви хлапакът. – Много добре ми е известно, че всички говорят. И тъкмо затова те питам […]
В памет на сър Тери Пратчет, с почит и вяра в безсмъртието Да си Смърт не е най-лесната работа на този свят… всъщност, на който и да било свят, рече си Смърт, но все някой трябва да я върши. Той порови в гънките на робата си, измъкна сребрист пясъчен часовник и се втренчи във фините […]
Когато летиш на дълъг курс по познат маршрут, няма голямо разнообразие от неща за вършене. Можеш да четеш, да правиш упражнения и да гледаш космовизия… или да ядеш, но това не се препоръчва в излишък. `Ако и да се казваш Робин Круизнър и да си пра-пра-пра и така още няколко десетки пъти внук на прословуто прочутия Робинзон Крузо, със самотата е трудно да се свикне и трябва да държиш както ума, така и тялото си непрекъснато ангажирани. Слушайте ме, знам какво говоря. Летя с галактически кръстосвачи от шестнадесетгодишен, а рейсовете са такива, че ги поема само нашата фирма, Cruisner Starship Company. Но пък това да си ултрабогат монополист има и добри страни, както ще видите.
1 318
2
