Красотата ще спаси Вселената
Когато летиш на дълъг курс по познат маршрут, няма голямо разнообразие от неща за вършене. Можеш да четеш, да правиш упражнения и да гледаш космовизия… или да ядеш, но това не се препоръчва в излишък. `Ако и да се казваш Робин Круизнър и да си пра-пра-пра и така още няколко десетки пъти внук на прословуто прочутия Робинзон Крузо, със самотата е трудно да се свикне и трябва да държиш както ума, така и тялото си непрекъснато ангажирани. Слушайте ме, знам какво говоря. Летя с галактически кръстосвачи от шестнадесетгодишен, а рейсовете са такива, че ги поема само нашата фирма, Cruisner Starship Company. Но пък това да си ултрабогат монополист има и добри страни, както ще видите.
Ловът на Еднорога
В полутъмната гора, обикновено тиха като църква, сякаш се бяха изсипали всички демони на Ада. Два пръстена гончии с хлопки и кречетала – общо около деветдесет души, стотина хрътки с шипове върху нашийниците и пяна на уста, осемнадесет рицари, двайсет и седем оръженосци и още толкова слуги – грубо над двеста човека и кучета вдигаха врява до небесата. Няколко девици, намерени с голям труд в близките села, служеха за примамка, а косматото и зъбато население на пущинаците беше твърде изненадано, че го вдигат от леговищата му, без да го тормозят повече. И действително, целта на хайката не бяха разните там глигани и кошути, а нещо много по-рядко, нещо, което в каледонските гори се мяркаше веднъж на поколение: Еднорогът.
Езерото, или за отраженията
Вятърът никога не вълнува цялата повърхност на езерото. Учените глави намесват тук неща като посока и сила на въздушните течения, относителна дълбочина и температура на водата, но истината е по-различна, и както подобава на една истина, съдържа магия в себе си. Може да не си го признаваме, но тази магия все още действа на всеки от нас…
В началото бе кръчмата
Дървоядите чегъртаха упорито гредите над главата му. Можеше да си представи как шават малките им, неприятни бронирани телца, и как здравите им челюсти буквално смазват тъканта на дървото, докато не се превърне в прах, частици от който рисуваха блестящи пътеки във въздуха. Вратата изскърца – и нейните дъски бяха качествено наядени – а течението разбърка бавния танц на прашинките из стаята, току-що осветена от слънцето.
Веригите, или за любопитството
Виждали сме този мъж – преди около тринайсет години, пак на палубата на кораб. Като се вгледаме, дори и корабът е същият, само че с времето бордовете му са почернели, по корпуса са залепнали водорасли, а дървеният делфин на носа е видимо излъскан от ударите на хиляди вълни.
1 827
0
