Ловът на Еднорога

В полутъмната гора, обикновено тиха като църква, сякаш се бяха изсипали всички демони на Ада. Два пръстена гончии с хлопки и кречетала – общо около деветдесет души, стотина хрътки с шипове върху нашийниците и пяна на уста, осемнадесет рицари, двайсет и седем оръженосци и още толкова слуги – грубо над двеста човека и кучета вдигаха врява до небесата. Няколко девици, намерени с голям труд в близките села, служеха за примамка, а косматото и зъбато население на пущинаците беше твърде изненадано, че го вдигат от леговищата му, без да го тормозят повече. И действително, целта на хайката не бяха разните там глигани и кошути, а нещо много по-рядко, нещо, което в каледонските гори се мяркаше веднъж на поколение: Еднорогът.

1 861    4     Виж още

Езерото, или за отраженията

Вятърът никога не вълнува цялата повърхност на езерото. Учените глави намесват тук неща като посока и сила на въздушните течения, относителна дълбочина и температура на водата, но истината е по-различна, и както подобава на една истина, съдържа магия в себе си. Може да не си го признаваме, но тази магия все още действа на всеки от нас…

1 558    2     Виж още

В началото бе кръчмата

Дървоядите чегъртаха упорито гредите над главата му. Можеше да си представи как шават малките им, неприятни бронирани телца, и как здравите им челюсти буквално смазват тъканта на дървото, докато не се превърне в прах, частици от който рисуваха блестящи пътеки във въздуха. Вратата изскърца – и нейните дъски бяха качествено наядени – а течението разбърка бавния танц на прашинките из стаята, току-що осветена от слънцето.

2 308    4     Виж още

Веригите, или за любопитството

Виждали сме този мъж – преди около тринайсет години, пак на палубата на кораб. Като се вгледаме, дори и корабът е същият, само че с времето бордовете му са почернели, по корпуса са залепнали водорасли, а дървеният делфин на носа е видимо излъскан от ударите на хиляди вълни.

1 874    0     Виж още

Градината, или относно чувството за дълг

– Хубаво е тук – каза мъжът и потърка ръце в жълтата кожа, с която беше наметнат, за да ги стопли. – Но е малко хладничко.

Наистина беше красиво: огромната крайморска градина продължаваше чак до хоризонта, сияейки с всички оттенъци на зеленото, които в далечината се сливаха с цвета на морето. А студът се дължеше както на близостта на Океан, така и на това, че Слънцето вече бе потопило колелата на квадригата си във вълните. Залезът беше неочаквано ярък за сетивата на госта.

1 680    0     Виж още