Градината, или относно чувството за дълг
– Хубаво е тук – каза мъжът и потърка ръце в жълтата кожа, с която беше наметнат, за да ги стопли. – Но е малко хладничко.
Наистина беше красиво: огромната крайморска градина продължаваше чак до хоризонта, сияейки с всички оттенъци на зеленото, които в далечината се сливаха с цвета на морето. А студът се дължеше както на близостта на Океан, така и на това, че Слънцето вече бе потопило колелата на квадригата си във вълните. Залезът беше неочаквано ярък за сетивата на госта.
Дъждът, или за самотата
Момичето изтри нервно очи, въпреки че в тях отдавна нямаше сълзи. Шестте години пленничество ги бяха изсушили без остатък. Тя се дръпна от наточения бронзов перваз на високия прозорец – остър като нож, за да не се повдига на него и да гледа навън, и седна до стената. Само ако можеше да плаче…
Травеститът, или за правото на избор
– Добре дошли!
– Добре сте дошли!
– Откъде идвате и какво видяхте? Чухте ли нещо за войната?
– Бурно ли беше морето дотук?
Мъжът, предвождащ търговците – брадат и плещест човек на около тридесет години, нагазил до колене във водата, размаха възпиращо ръце:
– Хора, оставете ни да си поемем дъх де! Нека разтоварим, пък ще ви отговоря за всичко, което ви интересува.
Нож, огниво и книга, или за ползата от корабокрушенията
Времето е старо и уморено до изнемога. Ето защо то предпочита да върви по утъпканите си пътеки, известни още и като Континуумни Спирали, вместо да проправя нови пъртини в черния лед на Вечността. Така си мислех аз, Робин Круизнър, професионален пътешественик и наследствен карък, докато се измъквах от аварийната капсула, току-що шибнала се в […]
Кутретата, или за бъдещето
– Виж го само! Не е ли хубавец? Кученцето беше дундесто, непохватно, с уши, чиито връхчета се извиваха навътре, и онзи дълбокомислен, съсредоточен в една точка поглед, характерен за малките животни и големите мъдреци. С една дума, беше неустоимо. И най-вероятно твърде скоро нито един дивеч нямаше да може да му устои. – Бива, бива […]
1 872
0
