Коледата на Томас Карпентър
Томи Карпентър беше извънредно интелигентен за шестте си и половина години. Това е особена възраст, в която нощното гърне е още ярък спомен, а мутирането на гласа – дори не и далечна заплаха, но всеки ще се съгласи, че днешните деца на шест и половина вече имат поведение на възрастни хора. Томи притежаваше и ум […]
Писмо в бутилка, или за безсмъртието
Примитивни носители, каза си съществото и потръпна. Ама че примитивни носители! Чак е обидно.
То продължи да мисли за тях, но една частица от него… тоест не, всяка част от него дълбоко в себе си знаеше, че проблемът не са носителите, а информацията, която съдържаха. Дори на този етап не можеше да я възприеме по друг начин, освен като откровение.
Щитът, или за красотата
Не можеше да откъсне поглед от нея. Беше толкова деликатна, толкова невинна и… а, да, думата е „красива”, спомни си той, буквално омагьосан от това, което виждаше. Необходима бе специална външност, за да разбудиш похотта и завистта на боговете, и тя я имаше. За свой лош късмет.
Скъсана струна, или за любовта
В друго време и при други обстоятелства младежът би могъл да бъде супермодел, но всъщност беше… много повече. Висок на ръст, блед и елегантен, той беше оставил тъмната си коса пусната на челото, което му придаваше леко замечтан израз – нищо чудно, като се има предвид чий брат беше. Дрехите му бяха бели, но върху […]
Мухите, или за Божия гняв
Долината на река Ксантос в Ликия е спокойно и красиво място. Особено интересна става през лятото, когато жегата кара всички стада от околността – питомни и диви, да се придържат към коритото на реката. Има всякакви животни: дългороги говеда, овце, планински кози и цели табуни от конете, с които провинцията е известна надлъж и нашир. А там, където се струпа толкова добитък, неминуемо идват и конските мухи.