Сълзите на бика, или за свободата

Дъждовната вода се стичаше по врата му, смесваше се със сълзите, капещи от муцуната му, и накрая тупкаше отчетливо в локвата пред него. Беше седнал безволно на ъгъла на Майкаи́мръснаиплюещаплочка Д-21 и Грапавсивкамъксполепналкорал Л-34, гледаше концентричните кръгове, размазващи отраженията на облаци в локвичката и плачеше. Двадесет и седем години, два месеца и четири дни. Почти […]

За малките неща, или защо класиците ни лъжат ?

– Кой пръдна ? Сине Лаертов, ти ли беше ? Дори оттук долавям безпогрешно вонята на зехтина от Итака! – Нима очакваш, Тевкре, Лаертид да си признае ?! Не си познал. И е вярно, че смърди ужасно, пфф … – Тихо, мъже ! Ако въобще ще шепнете, правете го така, че да не ви чуват […]