Странностите на синьото око

Началото на всяка легенда е в дреболиите, и тази не представлява изключение.
Имало едно време…
Имало едно време един ген, който бил вечно недоволен от живота, тъжен, депресиран и кой знае защо, искал на всяка цена да остане в историята – сякаш му било малко, че е незаменим в биологията. Казвал се HERC2, но и заради присъщата му тъга, и заради интересуващата ни тема ще го наричаме Блу.
Хилядолетия наред Блу си лежал в петнайстата хромозома, където му било мястото… всъщност, мястото му било точно до един друг важен ген, ОСА2, и мъдрувал как може да постигне целта си най-елегантно, без да прави много пакости и без да се кара с другите шестнайсетина колеги, влияещи върху неговата област от човешкия фенотип – а именно цветът на очите; мислил, мислил и най-накрая го измислил.
Било есента на 5382г. пр.н.е.* , някъде край северното Черноморие** .
Първенецът по лукавост сред всички тогавашни HERC2 (очевидно) в един хубав ден схванал, че не може да запише някакво историческо класиране сам, тоест ще е най-добре да се откаже и вместо това да пречи на съседите си да го правят. В съзвучие с тази типично българска доктрина, част от конкретния Блу най-подло мутирала до степен да бърка експресията на съседния ОСА2 – ген, който отговаря за натрупването на меланин, и резултатите били колкото незабавни, толкова и поразителни. Имам предвид, наистина поразителни. А не по-малко стъписващ лично за мен е фактът, че хората вече имали календарни системи, градове и метални сечива, преди първите сини очи да замижат към Слънцето.
Мога да си представя какво са изживели родителите на този човек, виждайки поглед на хищник върху бебешко лице. Представям си (от собствен опит) и неговото учудване, когато се огледал за пръв път във водата на някое крайбрежно езеро и установил, че това, което гледа, не е много по-различно на цвят от това, с което гледа. Вероятно е станал жрец – в онзи период хората с особени белези са били смятани за пратеници на боговете, а какво по-чудно от две късчета небе на смугло лице? Може и да е бил войник, първият от стотиците хиляди синеоки зверове, прекроили в следващите епохи историята, демографията и дори климата на шест континента. Знаем само, че е оцелял достатъчно дълго, за да има наследници. Едно поколение по-късно – ни повече, ни по-малко, в света за първи път се срещнали два чифта сини очи.
Трябва да е било велико събитие, макар и не колкото усвояването на огъня, опитомяването на коня или албумите на Джъстин Бийбър. Велико минимум по две причини: отбелязано е в генетичния летопис, и то с дълбока рязка (каквото и да говорят учените, не й предстои да се заличи в близките векове), а освен това, чисто емоционално и естетически, било феномен. Родила се нова красота.
Да, действало е наелектризиращо. Как иначе да си обясним, че кръстосването на два сини погледа е нещо, с което даже днес в еднаква мяра – и по свой си начин – не се оправят нито науката, нито поезията? След седем и половина хиляди години то все още е Магия, каквато е било и в черноморските степи… и може би това се дължи на факта, че всички синеоки хора сме роднини. Всеки от нас притежава устойчивата мутация, забъркана от Блу в тялото на онзи първи жрец-воин, което ни прави едно голямо, щастливо семейство. Е, поне относително – доколкото може да бъде щастливо семейство от мутанти.
Друга голяма мистерия на сините очи е, че те всъщност не са такива. В ирисите, а и в окото като цяло, отсъства син пигмент, канавата им е тъмнокафява до черна заради прословутия меланин. При светлооките хора – тоест, при нас и благословените със зелени очи, меланинът почти липсва в стромата на ириса заради общия ни познат HERC2, което води до оптични вълшебства, досущ като тези, отговарящи за синия цвят на атмосферата. Ето защо дори учените изпадат в лирически отстъпления, стане ли въпрос за светли очи – и ето по каква причина изразът „две късчета небе” по-горе съвсем не е метафора. По волята на съдбата (и благодарение на Блу) ние действително носим в очите си небе. И точно заради игрите на светлината цветът на сините очи варира в зависимост от часа, сезона и даже облеклото.
Естествено, преди седем хилядолетия е нямало как да знаят всичко това. Предпочитам да си мисля, че просто са се наслаждавали на гледката, тъй като тогава хората със светли очи са били по-редки, отколкото днес са чернооките естонци. И понеже човек е така устроен, че цени изключенията, сигурно не липсвали диалози от рода на:
„- Виж, шаманът Ледено око. Взел е очите на баща си…
– Ти остави неговите и на баща му, ако знаеш сестра му какъв поглед вади!
– Ухаа. Също като котка, знам я.”
И т.н., и пр.

Светът харесал сините очи… а и на тях им е допаднало да го съзерцават, защото са неотменна част от него вече над седемдесет века. Учените, занимаващи се с ровене в гени, класификация на оттенъци и дисекции на ирисова тъкан, за това време са намерили обяснение на кое-що от странностите на синьото око, но най-важното – неговата Магия и хипнотична власт, която се засилва с настъпването на нощта, вместо да намалява, все още им бяга по тъчлинията. Ако се чудите за какво говоря, явно никога не сте виждали красиво синеоко момиче да се усмихва в полумрака.
След още някой и друг век генетици и психолози вероятно ще изяснят и това. Учените (най-вече британските) са царе в тия работи, освен когато трябва да обясняват защо, откак контролът върху земните дела е в техни ръце, планетата стремглаво се търкаля по наклонена плоскост. Но истината е, че сините очи не могат да бъдат вкарани в рамки, таблици, мерки и теглилки, дори при най-добро желание.
В този ред на мисли – и докато сме още на научна вълна, странни са твърденията на някои изследователи, че синеоките хора имали нисък праг на болка и по-голям толеранс на алкохолно опиянение. Струва ми се безумно да поддържаме, че едни от най-кръвожадните племена в историята: скити, траки, германи и келти, са надавали фалцетни писъци всеки път, когато персийските мечове, македонските сариси или римските пилуми попадали в целта. А впрочем, съдейки по собствената ми издръжливост на болка, всички брюнети явно са някакви неуязвими полубогове…
Втората теза пък е класическа илюстрация за поставяне на следствието пред причината. Знайно е, че народите, сред които синеоките хора са болшинство, живеят предимно в студени области. Алкохолът там е начин за социализиране и запазване на положителна телесна температура от хиляди години, и мога обосновано да предположа, че един тъмноок швед има не по-лош коефициент на спиртосване от някой синеок датчанин, каквото и да твърдят статистиките. Руснаците няма да споменаваме изобщо.
Толкова за науката, заключенията и грешките й, сега две думи за религиите. Винаги ми е било интересно защо небожителите – и даже самия Христос – са изобразявани светли като есесовци в Гьобелсов плакат, след като историческият Иисус е по-скоро Анди Гарсия, отколкото Джим Кавийзъл (говорейки образно), а ангелските йерархии на Дионисий Ареопагит въобще ама хич не приличат на норвежка забавачница? Може би защото светлият тен, очи и коса подсъзнателно се асоциират с доброта?? Подобна мисъл ме ласкае, но едва ли е вярна, предвид казаната свирепост на синеоките племена и народи – от варяги през дорийци, до брити и тракийци. Хилядолетия наред бледите нашественици са значели за Европа само мъки, разрушения и смърт, и въпреки това Григорий I-ви, един далеч не сантиментален папа, възкликнал при вида на островните пленници „Не англи, а ангели! Те имат ангелски лица и трябва да бъдат другари на ангелите в небесата…”.
Дали упоменатата вече Магия, съчетана с неотвратимата сила и присъствие на светлия поглед, нямат нещо общо? Въпросът е риторичен, но все пак бих се радвал и на чуждо мнение. Дори повече от едно.

Трудно е, знаейки всичко това… и без въобще да си наясно с него, да не се влюбиш в сините очи. Веднъж попаднеш ли под властта им пък е трудно, даже невъзможно да се освободиш, не и без душевни сътресения. А като отваряме дума, ако нашата недотам скромна, и дори в голяма степен нарцистична особа трябваше да нарисува Любовта – било то с четка или букви, тя щеше да има очи с онзи именно син цвят, видим на морския хоризонт сутрин.
Както и златисторижа коса, разбира се, но това е друга тема… 😉

* Горе-долу.
** Приблизително.

Коментари: 4

Име:

Коментар: