Приложни ереси
Косите ти са ореол,
Във който слънцето почива нощем,
За да изгрее с нова сила
През деня;
Лицето ти – олтарна свещ
Във полумрак на катедрала
С най-чиста
И свещена светлина.
Дори „Мадоната в скалите”
Не е толкова красива –
Или пък смуглите
Икони на Рубльов,
А ти си тук –
Напълно истинска,
Реална,
Жива,
В човешко тяло – Божия любов.
Душата ми е жътва на греха,
Но твоето присъствие
Само`
Я възвисява,
И всяка твоя дума я очиства,
А всеки допир с тебе
Ме спасява…
Коментари: 4
Красота!
🙂
Благодаря. #воистинае
Очите ти са сини,
Никол.
Очите ти пронизват.
А утрото потъва в тях
като пробита лодка.
Отчаяно
се мъча да изплувам
и пак отчаяно
потъвам в тях.
Косите ти са черни,
Никол.
Косите ти са живи.
Оплитат мислите ми
като дяволски въжета.
Задъхвам се,
а въздухът трепери.
Нощта е лепкава
и топла като кръв.
Пусни ме да си ида,
Никол.
Сърцето ми е сляпо.
Не осъзнаваш
колко си красива.
Земята под нозете ти
е златна.
Целувам я, Никол.
И тихо си отивам.
Този коментар е по-добър от нещото, което се коментира, уважаема…