Non A.U.Thorized Patchwork
Горда Стара планина,
Бляскат саби, щитове,
Сюлейман безумни
Сочи върха пак
И вика:
– Аз искам да те помня все така –
Плът, призрак лек
И бясна хала,
Защото люлека ми замириса
И моите песни все ще се четат…
Едно, две…
…три деня младите дружини
Как грачат грозно, зловещо –
Отломка нищожна
От винаги храбър народ
Мъченик:
– Ти помниш ли морето
и машините,
и едрите звезди над Фамагуста?
Помниш ли, помниш ли
Тихия двор?
Тихият дом в белоцветните
Вишни??
Помниш ли,
Мама ти стара,
Тез жалби далечни
И спомени лишни?
Настане вечер, месец изгрее.
Нещо се случва
Със свода небесен.
Облаче бяло
Вятър повее-
Това е песен,
Да, това е песен!
– Хубава си, моя Горо,
С две Липи отпред
Господи, колко си хубава…
И тъй,
Надуй кавала
С тихия пролетен дъжд,
Като ранена в сърцето пантера.
Когато се наситя да те… гледам,
Ще си отида –
В утрото на светла ера.
Едно, две…
… хубави очи,
Кокорят се сред
Страсти и неволи,
Душата ми е стон,
Душата ми е зов,
Дете,
Душата ми се моли…
Коментари: 4
Свят ми се зави от този пачуърк. Но поне си намерих в него любими строфи.
Хъхъхъ, и аз 🙂
„- Хубава си, моя Горо,
С две Липи отпред“
😀 😀 😀 😀
Важното е, че нещо се случва със свода небесен :Р