Вече казах – харесва ми. Разкажи го вълшебно за Нея 🙂

Ще се постарая, но знаейки я добре, нищо не е достатъчно вълшебно 🙂

Тя е Селене в плът и кръв…

Докато го чета отново, ми се струва, че обожествяването е малко в повече… а може би просто аз не съм достатъчно възвишена…

Хм. И по двата пункта само ти се струва.

Не можеш да целуваш божество… Разсъждавам си само. (Може би не е тук мястото.)

За целуване – едва ли, обаче винаги можеш да #гледаш на целуваната като на божество. Сега окей ли се изразих? 🙂

Да, и всъщност коментарите ми бяха напълно излишни. 🙂

Тъкмо напротив. Сега впрочем се сетих, че бабичките в църквите точно това правят – целуват Божия обрАз :Р

Ти наистина си… каквото каза за себе си… Имаш поща.

Кое от всичко, което съм казал? Куче? 🙂

Никак не му е мястото на този диалог под това романтично стихотворение… Иначе бих ти казала „Мяу“.

Ей, това е моя реплика, трябва аз да…

Кое е твоя реплика, авторе? Това, че не е тук мястото или „мяу“?

„Ей, това е моя реплика, трябва аз да…“ беше завършекът на Merrie Melodies, анимациите от едно време. В случая се отнасяше за „Мяу“ :Р

Аз нали ти казах, че имам бедна обща култура?

… и не си гледала анимации като малка :Р
Между другото, оказах се прав, стихотворението не й хареса.

Не я познавам, но съм възмутена. Отговаряй на всичко навсякъде.

…това е заповед? 😀

Приятелско предупреждение.

Ще го имам предвид.

луната е само
кратка реплика
от нашия звезден диалог
тази нощ
ще ти разкажа зимата
звездите
са моите думи

🙂 В съзнанието ми изникна метеорен поток.

не харесваш как
разхвърляно те обичам
с думи и облаци
далече от всички пътища
на запалена луна
с речно камъче в джоба
с върбови клонки в косите
и усмивка
на самодива

Аз нали ти казах – дори когато само скицираш, си убийствено добра в поезията.

думите подскачат
палаво на един крак
а смехът ми
важно навирил нос
пеперудено гъделичка
трапчинката
на врата ти

Това е истинска игра на Дама 😉

в лабиринта на мислите
глупаво се препъвам
гоня чувството ти за хумор
а ти ухаеш божествено
на прясно сено
и глухарчета
вдишвам те трескаво
дъхът ти е моят фетиш

Уауу, Ментос наистина прави чудеса 😀

предизвикваш ме
да направя коктейл
от най-ароматните думи
и да удавя в него
нахалната ти усмивка
играеш си с думите
а ментата е най-вкусна
с мляко и лед:)))

Играта с думите е това, което спасява мисълта ми от зрелищен и болезнен разпад.

мисълта ти е блудница
гладна за зрелища
и за кърваво вино
от зрели глухарчета
играе си с огъня
бавно нагазва
гола в жаравата
сваля задръжките
и танцува пияна
твърде е млада
за нежност
и дъжд

Бредбъри, нестинарство и Максимус ведно, браво 🙂

нощта е препълнена
с бяс и със сладост
и мракът се стича
объркан в нозете ми
синеоко чудовище
вземи си обратно
дяволската усмивка:)))

(С тона на Никола Додов от „Улицата“) – Ннннямааа! 😛

Ти току-що премина всички граници:)))

Ннняма такова нещо :))

нанизват се думите
разноцветни мъниста
от есенна огърлица
изсипвам ги
в скута ти
вземи си най-сините
в очите ти
се оглежда небето

Синьосин синигер-синоптик вряка бясно „Чик-чирик!“.
Не съм виждал обикновени синигери от #години…

Романтичното ми вдъхновение е на привършване… Спри да ме приземяваш, ако обичаш, синигер такъв.

Просто се сетих за емблемата на Туитър, какво ти тук приземяване…