Красотата ще спаси Вселената

Когато летиш на дълъг курс по познат маршрут, няма голямо разнообразие от неща за вършене. Можеш да четеш, да правиш упражнения и да гледаш космовизия… или да ядеш, но това не се препоръчва в излишък. `Ако и да се казваш Робин Круизнър и да си пра-пра-пра и така още няколко десетки пъти внук на прословуто прочутия Робинзон Крузо, със самотата е трудно да се свикне и трябва да държиш както ума, така и тялото си непрекъснато ангажирани. Слушайте ме, знам какво говоря. Летя с галактически кръстосвачи от шестнадесетгодишен, а рейсовете са такива, че ги поема само нашата фирма, Cruisner Starship Company. Но пък това да си ултрабогат монополист има и добри страни, както ще видите.
В конкретната междусъница вече бях пробягал петнайсет километра по коридорите на кръстосвача (мразя статичните тренировки във фитнес), препрочел си бях „Война и мир” набързо и бях хапнал две тубички храна за подсилване, така че сега оставаше или да започна да гриза облегалката на креслото си, или да включа космовизора. Избрах второто. Все пак най-близкият стоматолог се намираше на четиристотин и дванайсет и половина светлинни години оттук.
Спорт, научнопопулярни серии, риалити, филми, които вече неведнъж бях гледал, политика… оппа, това си заслужаваше. Изданието на „Мис Вселена” за Настоящия Период, и го хванах съвсем отначало. Пряко предаване от Логитания, моля ви се.
– … да кажем добре дошъл на Съдията в конкурса, Бфърп от Елида! Бфърп Петрович, заповядайте при мен!
– Здравей, Дани, здравейте всички!
От говорителите се раздадоха аплодисменти, примесени с хрипове и отчетливо цвилене, знак, че в публиката имаше поне един кентаврианец. Самият Съдия, naturellement, беше арбитриан – те се славеха с това, че са най-справедливия народ в Мултивселената, и като така бяха натоварени да решават всички чужди спорове, които изискваха обективно мнение, включително такива от областта на естетиката. Преди журито на „Мис Вселена” се беше състояло от по един представител за всяка раса, планета или система, изпратила своя красавица на конкурса… което закономерно доведе до три междузвездни войни, седемдесет локални бунта и безброй случаи на малтретирани съдии. Авторитетът на елидците обаче бе толкова железен, че след поемането на задачата от тях нямаше дори обжалвания по технически въпроси.
– Наясно сте с регламента, уважаеми зрители, слушатели и ехолокаторни прехващатели – бълбукаше Бфърп, – следва първи тур: дефилиране във вечерно облекло. Участничките са с две повече от предвиденото, тъй като клингоните и ауригите потвърдиха своите кандидатури в последния възможен момент. Ауригите са и дебютанти в конкурса, впрочем, но мога да ви уверя – натърти той, – че това няма да се отрази по никакъв начин на преценката ми. А сега – начало с „Мис Огфлод 22-7-4”!
Тук е мястото да кажа, че си падам леко расист, ксенофоб и донякъде мизантроп, но пък за сметка на това съм безукорен ценител на красотата. Момичетата от всички сто трийсет и осем планети* може и да бяха привлекателни (е, с изключение на вогонката и ктулхианката), ала от моя гледна точка или нещо не им достигаше, или им беше в повече. Например пипалата. Почти си завидях, че не съм на мястото на Бфърп Петрович, и с нетърпение чаках лентата с надпис „Мис Земя”, когато навигацията изпищя за опасно близки астероиди.
– Мамка ти, сега ли трябваше да ми разваляш кефа? Къде спа, та не ги усети, нали сме летяли оттук?- риторично запитах аз. Налагаше се да мина на внимателно донемайкъде ръчно управление, тоест да изключа всичко, което би могло да ме разсейва. Големите момчета се въртяха като картофи в супа на монитора ми и все повече ме догонваха, ето защо намалих тягата и оставих кораба да пада свободно – само от време на време криввах руля. Каквото ще става, ще става, рекох си, късно е за бягство с пълна мощ. А докато се разправям с камънаци, турът във вечерно облекло положително ще е свършил…
Имам волева челюст. И даже знам откъде я имам: от стискане на зъби в такива моменти, гледайки как тонове неотвратими канари минават с трудна за вярване скорост край моето корито, а хиляди малки камъчета го бомбардират на откоси, сякаш ме подготвят за Най-Лошото. Ето защо казах по-горе, че трябва постоянно да тренираш, физически и психически. Вселената не прощава. Може да се каже, че само отлага.
Е, след като явно отложи и този път, оставяйки ме с болка в зъбите и повреди по обшивката, вече нищо не пречеше да се върна към конкурса.
– … рекламите, продължаваме с тур по бански костюми – дуднеше водещият ди Белиа. Забавно е как и в кофти ситуации печелиш нещо: докато се бъхтех с астероидния пояс, бях пропуснал голяма част от вечерните рокли, но също така и нездравословно дългите реклами на космовизията.
Твърдо решен бях обаче да не изтърва нито секунда от представянето на землянката** , ето защо гледах екрана като хипнотизиран, а в мига, в който конферансието рече „Вашите аплодисменти за „Мис Земя” tumulta_1!”, сърцето ми падна в гащите и остана там до второ нареждане.
Принципно девойките от Земята винаги бяха супер, но тази беше просто шеметно, безбожно и нетърпимо красива. Милиони години гените прецизно се бяха комбинирали от един биологичен тигел в друг, за да се стигне дотук. А парадоксалното е, че тъкмо малките генетични дефекти, натрупани по пътя, правеха красотата й съвършена. Имаше фигура, която би накарала Микеланджело да ридае, бледа кожа, посолена с няколко чаровни лунички тук-там, а очите й бяха сини като… като нещо много синьо. Да речем, нейния бански. Но най-поразително впечатление ми направи косата й: рижаво-червена като Марс след буря и бляскава като албедото на Европа. Беше толкова хубава, че се разхълцах от възторг.
А когато ауригидата излезе на подиума – непосредствено след tumulta_1, спрях да хълцам като по заповед.
Никога не съм виждал ауриги, нито пък съм ходил на HAT-P-9 от съзвездието Колар, ето защо доста се изненадах на смелостта им да пратят свое момиче, макар и в последния момент, както бе отбелязал Бфърп. Приличаше на глобус със затворено вътре северно сияние. Въобще не й беше необходим бански, но правилникът си е правилник, и ерго „глобусът” бе украсен с две-три парчета плат на няколко места. Сиянието вътре се менеше игриво, а движенията й по подиума бяха грациозни и леки – не се… търкаляше, а се плъзгаше почти незабележимо. Бях много любопитен как ли е изглеждала в рокля с гол гръб.
За Съдията и останалите видът й не беше чак такъв шок (нали беше дефилирала вече), но аз все още се питах това насреща реално същество ли е – красотата му съвсем настрана – или някой много злобно се шегува с почитаемия Петрович, целокупната аудитория и мене в частност. Ауригидата, сякаш доловила моите притеснения, спря насред шпалира от вече готови хубавици и изведнъж угаси сиянието си. Сега блясъкът й беше матов, досущ като на античните бронзови огледала, които бях виждал в Музея за антични бронзови огледала на Земята.
А после бавно се завъртя около оста си, тъй че всяко момиче можеше добре да се огледа… в нея. Не „говореше”, може би дори владеещите телепатия не улавяха нищо извън самия жест. Погледнах tumulta_1 и се усмихнах: тя зяпаше самата ауригида, а не своето отражение. Човек не можеше да не се усмихне на такава красота… след като веднъж беше спрял да хълца.
Случайно или не, след бронзово-шарената топка оставаха да се появят само още две участнички – клингонската мома и представителката на домакините, Двадесет и седма, известна на Земята с творческия псевдоним Галатея. След което Съдията се оттегли в Заседателната Зала, а режисьорът, твърде естествено и логично, пусна реклами.
На свой ред аз намерих за необходимо да пусна една вода, при това в най-далечното WC на кръстосвача, защото знаех каква е средната продължителност на рекламните блокове, а и бях започнал да се схващам. Върнах се тъкмо навреме за обявяването на Втората Подгласничка.
– … удоволствието да поздравим с третото място в конкурса местната прелест Двадесет и седмааа!
Учтиви ръкопляскания. Реверансът към домакините беше очакван, дори арбитриан не би си навлякъл доживотната присъда, известна под името „логитанска ненавист”.
– Първа Подгласничка на победителката за Настоящия Период е Тцирр Нинхумсбал от Дракон, в рептилоидната си форма!
Дори аз нямах какво да възразя. Очите на Тцирр, въпреки вертикалната зеница, изглеждаха като скъпоценни камъни, а движенията й бяха плавни и гъвкави, както може да се очаква от съвсем млада рептилоидка. Шарките на кожата й съперничеха на най-великолепните японски татуировки, които бях разглеждал в Музея на великолепните японски татуировки. Абе, красиво създание, с две думи.
Победителката обаче можеше да е само една.
– Дами, господа и двуполови – мазно редеше Дани ди Белиа, водещата карикатура от мъжки пол, – носителката на титлата „Мис Вселена” за Настоящия Период е дебютантка на този престижен форум. Тя произхожда от съзвездието Колар и е безименна като всички ауригиди. Вашите аплодисменти за Безименнааааа!!
За един миг тишината в залата беше абсолютна и ококорена, след което се раздадоха смехове, дюдюкания, тропане и гръмки попръдвания – най-силния знак за неодобрение, на който са способни кентаврианците.
Самият аз окончателно се убедих, че Бфърп Петрович си прави майтап с целокупната аудитория и в частност с мен. В присъствието на такова съвършенство, брилянт небесен и хайку от плът като tumulta_1, да избереш Безименна ми се струваше кретенизъм. „Бфърп, ты не прав!!” – рекох на глас, макар че той нямаше как да ме чуе. С нетърпение очаквах неговото представяне на трите призьорки. Мисля, че всички споделяха нетърпението ми.
– Уважаеми зрители, слушатели и ехолокаторни прехващатели – политически коректно загъгна Петрович, след като момичетата опразниха сцената, – много от вас сигурно поставят под съмнение моя избор тази вечер, ето защо смятам да обясня накратко мотивите си. Поверяването на тази така важна задача на нас, арбитрианите, имаше за цел да преустанови сблъсъците в името на красотата, сблъсъци толкова стари, колкото е разумният живот във Вселената, и дори повече. Моля ви да се придържаме към добрия тон и в никакъв случай да не възобновяваме враждите, основани на личното ни разбиране за Красота. Нейното предназначение е да възвисява телом и духом, а не да събужда у нас най-долни инстинкти като похот, завист или агресия.
Прочее, личното ми становище за прекрасните млади дами, избрани днес: Двадесет и седма, която някои от присъстващите познават и като Галатея, е момиче, признато за особена красавица в три звездни системи и на четиридесет и седем планети. Мисля, че това е една наистина галактическа, световна известност, и мога с чест да й отредя третото място за Настоящия Период.
Логитаните заръкопляскаха, както и неколцина фенове на Двадесет и седма в залата, ала леко принудено.
– Тцирр Нинхумсбал, тази аристократична драконида, е живо олицетворение на финеса и женствеността, и няма зрител, слушател и ехолокаторен прехващател, който да не се съгласи, че е достойна за второто място, а защо не и за победителка… наистина, при други обстоятелства. Тъй като новаци в конкурса са именно ауригите, и понеже всички вие сте се съгласили „Мис Вселена” да се определя с еднолично решение на арбитриан. Тоест аз. Наблягам на това, защото чета недоволство в очите, фасетите и визьорите на уважаемата публика.
Започваше вече да ми досажда с мрънкането си. Като не е искал да се оправдава пет часа, да не беше правил глупости и да беше избрал tumulta_1, казах си този път наум.
– Нали участието им за първи път нямаше да повлияе на преценката ти, елидски пръч такъв?! – жегна го някой от уважаемата публика. – А? Или ще го изкараш „късмет на новака”?
– Не точно, не точно – невъзмутимо продължи Бфърп. – Мнозинството от вас виждат ауригида за пръв път, аз обаче знам достатъчно за тях и решението ми е непоколебимо.
Работата е там, че ауригите са народ, болен за красота. Те са естети, живеещи само и единствено за нея. Упорито избягват конфликтите, поради което не се явяваха на предишни конкурси, а ако им се наложи да воюват, го правят до пълно унищожение на противника. Много могъщ и извънредно мъдър народ са ауригите – ние от Елида, като техни съседи, ги познаваме добре. Неучастието им в „Мис Вселена” досега е спестило реки от пролята кръв. Това е първа причина за отличието на Безименна.
– Като са толкова добри бойци, защо никой досега не ги е чувал? – изврещя нахалникът, който беше решил да се заяжда.
– Помисли хубаво и ще разбереш, драги – все така спокойно рече Петрович. – Ауригите, в добавка, могат да заемат всякакви форми. Това не е изненада за вас, ето например Тцирр получи мястото на Първа Подгласничка в своя рептилоиден облик. Но те са в състояние да добият външния вид на нещо, което са видели дори само веднъж. Неслучайно са избрали сферичната форма, и далеч не произволно това, което видяхте да трепти, наподобява ореол.
Стана ми ясно, че преди малко Безименна бе спряла вътрешните си процеси, за да запази в себе си красотата на всички участнички. Леко потреперах, тъй като разбрах накъде бие Петрович.
– Ауригите – високо и ясно каза той, – и в особена степен ауригидите, съхраняват цялата красота на Вселената. Всичко, което някога са виждали, пряко или опосредствено – от звездите до най-миниатюрните атомни ядра, е на сигурно място вътре в тях. Те представляват нещо като огромни клетки, запаметяващи, умножаващи и обожаващи Красотата. Вашите сетива не могат да разберат напълно какво видяхте, когато ауригидата мина по котешката пътечка. Обръщахте внимание на глупости от рода на това как й стои банския, забавлявахте се със светлинното шоу, без да знаете, че то е концентрирано ехо на цялото вселенско великолепие. Можете да сте сигурни, че Безименна е най-красивата ауригида, и следователно най-красивото същество на света. Ауригите не се шегуват, когато опре до това. А аз, Бфърп Петрович Романов, заставам зад своя избор. Той остава валиден само в Настоящия Период, иначе би било прекалено.
Чак сега осъзнах, че беше решил още преди дефилето. И, естествено, оценката му беше донемайкъде справедлива.

P.S.

Три земни месеца след края на този рейс вече излизах с tumulta_1. Ние, Круизнър, винаги постигаме целите си…

*Сто и четиридесет, всъщност, заради ауригидата и клингонката.
** Самият аз, уви, отдавна не живея на Майката Отечество. На тераформирания Кеплер-186f ми е доста по-свежо.

Напиши първия коментар за тази публикация